School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

9

Съжалявам за грешките и ви благодаря че четете, чувствайте се свободни да изразите мнението си.

Качих се на втория етаж на училището и збелязах, че се чува глъчка от общата стая. Не мислех да проверявам кой е там, затова просто игнорирах гласовете и продължих към стаята си. Влязох вътре и видях че леглото ми беше оправено и имаше листче върху него което гласеше :

"Излизам с приятели най-вероятно ще сме в общата стая, ако искаш ела при нас ще те запозная с другите".
Сгънах листчето на две и го задържах в дланта ми, а то се превърна в пепел след това просто изчезна. Съблякох се и влязох в банята, като пуснах горещата вода да тече. Влязох под душа и запопнах да мисля за днес за успешната мисия и за всичко. Изкъпах се и излязох от банята като на кръста ми беше вързана бяля кърпа. Отидох до леглото си и го повдигнах под него се намираше малкият ми гардероб. Извадих едни черни прилепнали дънки, черна тениска на която пише your pint is the true point и бели кецове.
Облякох се и излязох от стаята си.

Глъчката от стаята за отдих все още беше ясно отразима от тишината в коридорите, чух стъпките на хибрид, ах щях да разпозная тези твари навсякъде.

-Хей ти стой! - чух наивен женски глас.
Реших да се спра, зада разбера какво иска тази твар от мен.
-Ти как се казваш ? - зададе ми въпроса все още стоейки зад гърба ми.
-И защо ти е тази информация хибриде ? - попитах я аз обръщайки се към нея.
-Но-Но-Но от къде разбра за мен кой ти каза ? - попита тях с плах глас, явно ме погледнала в очите, а те бяха кърваво червени защото мразех хибридите наистина много и това се отразяваше в очите ми като ги оцветяваше в червен цвят. Момичето срещу мен се вцепени, тогава просто махнха с ръка пред лицето ѝ.
-Какво си ти ? - попита ме плахо тя.
-Не те интересува хибриде. - отрязах я.
И се запътих към общата стая.
Точно когато щях да почукам на вратата когато тя се отвори.
-Натаниел Натаниел Натаниеел! - каза няколко пъти весело Мелиса, след това ме прегърна. Зарових нос в косата ѝ като забравих случката с онова гнусно същество.

-Мел ще ни запознаеш ли с приятеля ти ?- попита мъжки глас.
-Оу да разбира се забравих. - каза Мелиса.
-Рин,Али,Мег и Крис това е Нат новия ученик и момчето което ме спаси от грозната змия на Ния.
-Нат това са Рин,Алисън,Мегън и Кристофър моите приятели. - каза тя посочвайки ми ги.

Рин беше по-нисък от Мел, имаше бяла не много дълга коса, кояти закриваше лявото му око, дясното беше в жълт цвят. Още с влизането си усетих тази закрила над него по точно усетих силата на бог в него, Рин е ангел.

Косата на Мегън беше в ярко червен цвят и очите и също бяха ярко червени. Тя бе най-ниската между тях.
Всичко в Мегън подсказваше че тя е кралицата на фениксите.

Алисън беше една идея по висока от Мегън и имаше бяла коса а очите ѝ бяха сини. Тя беше алфа, но не каква да е а Върколак.

Кристофър бе незначително по нисък от мен, имаше черно бяла коса и зелени очи. За моя голяма изненада той също е алфа, но Вампир.

Мелиса беше с разночветна коса като горната ѝ част беше от тъмно червено и преминаваше към светло червено и после тъмно лилаво, а косата и бе доста дълга имашр кафяви на цвят очи.

Такава рядкост е да срещнеш алфата на даден вид, а тук в училище уест има цели две. Алфите имат специални способности, някои от тях владеят магии, а други като например при върколаците могат да се преяръщат и в по малки животни пак от рода си кучета.

-Здравй Нат аз съм Рин и съм на 15! - каза ми ангелчето.
-Аз съм Мегън и съм на 13! - добави кралицата.
-Казвам се Крис и съм на 17! - каза вампирчето.
-А аз съм Али и също съм на 13!
-А аз съм Мел и съм на 15! - каза Мел, която все още ме гушкаше и се засмя.
-Приятно ми е Натаниел съм и също съм на 17! - усмихнах се на групата прес мен.

-Нека оточним Рин е Ангел, Алисън е върколак и то алфа, Кристовър е вампир и той е алфа, Мегън е кралицата на фениксите, а Мелиса е демон. - казах със спокоен глас.
Всички ме гледаха, все едно току що съм убил луцифер.
-Но от къде знаеш това нито един от тях не е казал какъв е ? - попита ме Мел.
-Да знам Мел, но просто ги усещам, усещам всеки един какъв е още щом го погледна.
-Както онази противна хибридка Ния. - казах и се засмях
Всички последваха примера ми.
-Хей Натаниел можеш ли да играеш mortal combat ? - попита ме Рин.
-Всъщност не предпочитам истинския двубой, ако искаш може да оредим един. -казах и му намигнах.
-Да разбира се, хайде да слезем в бойната зала. - съгласи се Рин.
Това и чаках щракнах с пръст и шестимата вече бяхме в бойната залза.