Всички още стояха като гръмнати взирайки се в мен.
Аз-Е ще ви спонсорирам или не?-казах и те май се опомниха.
-На мен лично облеклата много ми харесват.-каза мениджърът им.-А на вас?
Куки-Ми не са лоши.
Джин-Харесват ми.
Джимин-Стават.-каза без да ме поглежда.
Мони-Супер са.-каза и ми се усмихна.
-Еми тогава да подписваме договора.-каза и ми подаде договора на който момчетата вече се бяха подписали.
Всичко зависеше само от моя подпис. И все пак реших да прочета отново договора. Всичко изглеждаше добре докато не стигнах до едно изречение.
Аз-Момент но тук пише, че ще трябва да се намирам в тази сграда докато дрехите се произвеждат.
-Да. Ще имаш кабинет в който ще работиш.
... Мамка му. Тоест ще съм тук всеки ден и ще ги виждам. Е не, по-хубу няма на къде...
Поех си въздух и подписах договора. Усещам как сама си изкопах гроба.
Аз-Добре щом вече ще работим заедно имате ли някакви въпроси?
Тити вдигна ръка.
Аз- Въпроси относно работата.-казах и тя си свали ръката.
Джимин-Аз имам въпрос.-каза и ме погледна с присвити очи.
Аз-Слушам те.-казах и кръстосах ръце.
Джимин-Тъй като е безобразие и безотговорно да се закъснява бихте ли ни казали къде се намира домът ви?
Аз-Не. В договора никъде не се споменава, че трябва да ви говоря за личният си живот затова и не смятам да отговоря на този въпрос. Пък и все пак аз съм ви спонсор. Не работя за вас,а с вас което означава, че сме нещо като съдружници. Е, ако това е всичко може ли да ми покажете къде се намира кабинета ми и да си вървя.-казах и погледнах мениджмънт им.
-Да, разбира се.-каза и стана от стола.
Кимнах на Мони да дойде с нас.
Излязохме в коридора и тръгнахме към стаята в дъното на коридора.
Влязохме в кабинета:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
