𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|87|

Станах заради скапаната аларма.
Оф днес ще разберем пола на бебето.
Обърнах се на другата страна но Чим го нямаше.

Оф къде ли е пак? До колкото знам нямат днес тренировка.

Както и да е станах от леглото и отидох в банята.
Взех си бърз душ и се върнах в стаята.
Облякох това:

Вързах косата си на конска опашка и се гримирах.

Слязох долу. Заварих само момичетата.

Мони-Добро утро Миме.

Аз-Добро да е. А къде са момчетата?

Яни-Ми излязоха някъде казаха че ще се върнат до час.

Аз-И кога ще се върнат?

Кака-Ами....-прекъснаха я момчетата влизайки в хола.-сега.-каза и се засмя.

Арем-Здравейте момичета.

Момичетата-Здравейте.

Джимин-Хайде да тръгваме.

Ани-Къде бе?

Джимин-Да разберем пола и броя на децата.-каза с зловеща усмивка.-а после....-каза и ме погледна дяволито.

Аз-Ам да ама ей ся идвам.-казах и изтичах до горе. Взех листа и пак слязох.

Дадох го на Тити.

Тити-Кой тва ма?

Аз-Завещанието ми. Не се знае кат се приберем колко дълго ще съм жива.-казах и излязохме.

Качихме се в колата и потеглихме.

20 минути по-късно вече бяхме в кабинета на лекаря.
Джимин също беше в стаята и нямаше търпение да разбере.

-Е поздравления господин и госпожо Парк ще си имате................................ БЛИЗНАЦИ!

Е не!

Щом Джимин чу това се усмихна широко и ме погледна. Личеше си колко е щастлив. Е може и да загубих но щом той е щастлив и аз съм.😂😍