𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|99|

Захапах го за ръката с която беше запушил устата ми и той изкрещя от болка и се отдръпна от мен.

Кристиан-Проклета кучка!-каза през зъби държейки се за ръката.

Аз-Майка ти кучка!-казах и аз крещейки.

Кристиан-Сега ще видиш ти. Скъпият ти Джимин ме преби почти до смърт и сега е ред да му го върна!

Аз-Джимин те е...

Кристиан-Да точно така. Сега е твой ред!-каза и ме залепи пак за стената.

Аз-Пусни ме или ще...

Кристиан-Какво ще извикаш скъпият си Джимин ли?-каза смеейки се.

Джимин-Няма нужда вече съм тук!

Зад Кристиан стоеше Джимин с кръстосани ръце гледайки го злобно.

Усетих как Кристиан се разтрепери.

Джимин-Явно боя ти беше малко. Този път вече ще си мъртъв обещавам.-каза и го хвана за рамото и го изблъска в стената. А той се сгромоляса на земята.

Все още гледах уплашено към Кристиан.

Джимин ме погледна с мек поглед и ме прегърна силно. Вече бях по спокойна. Бях в прегръдките му а това ме караше да се чувствам в безопасност.

Джимин-Добре ли си бебе?-каза а аз кимнах.

Явно чули крясъците Мони и Хоби дойдоха бързо при нас.

Мони-Мими добре ли си?-каза и ме гушна.

Аз-Да нищо ми няма.

Хоби-Този пък как е избягал?

Джимин-Не знам но този път няма да се отърве!-каза гледайки към Кристиян с присвити очи.-Обади се на хората ни да го вземат от тук.

Аз-Какво ще правиш с него?

Джимин-Това което трябваше да направя много отдавна.-каза все още гледайки го.

Изведнъж се обърна към мен. Усмихна ми се сладко което накара и мен да се усмихна.

Мони- Най-добре ще е да тръгваме.

Хоби-Да най-добре.-каза и се обади на някой да дойде да вземе Кристиан.

Аз-Трябва да вземем сладолед и на останалите защото ако разберат че сме яли и не сме им взели ще има мнооогоо сърдити.-казах и всички се засмяхме.

Джимин-Добре да им вземем.

След като им взехме сладолед тръгнахме към вкъщи.