𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|116|

Тъкмо бях приключила с работата си в Big Hit и реших, че сега е момента да посетя човекът чийто адрес търсех миналата вечер..

Качих се в колата си и потеглих към центъра на Сеул.

След 15 минути бях пред къщата на майка си.

Точно преди да натисна звънеца се замислих дали трябва да го правя.
Все пак тя със сигурност ще ме мрази и сега шанса да проваля още повече нещата е огромен. Но се нуждая от нея. Затова нямам друг избор..

Натиснах звънеца и зачаках.

След 2 минути чух отключването на вратата и майка ми застана пред мен.

Стоеше и се взираше в мен като, че ли е видяла призрак.

Аз-........Здравей мамо.-казах едвам от неловкото напрежение което беше между двете ни.

Мама-Не ме наричай така.-каза и погледна настрани.

Аз-Аз..знам, че си мислиш, че..

Мамо-Не желая да те слушам! Аз си имах дъщеря но тя ме изостави. Сега имам друга дъщеря която се грижи за мен и ме обича.
Затова, ако обичаш си върви.-каза и затвори картата пред мен.

Въздъхнах и се облегнах на вратата.
И какво? Сега нямам и майка? Ами...чудесно. По-зле няма на де.
Избърсах потеклите сълзи и се обърнах към колата си, а срещу мен стоеше човек който не очаквах да видя.

Аз-Батко?..-казах тихо и пуснах отново сълзите да потекат и гримът ми да се разтече.

Свлякох се по вратата сядайки на земята.

Той ме погледна меко и въздъхна. Дойде и клекна срещу мен.

Батко-Какво е станало зайчето ми?-каза тихо и избърса сълзите ми.

Помогна ми да се изправя и ме заведе до колата.
Накара ме да седна на мястото до шофьора.

Качи се до мен и запали колата.

Погледна към мен и ме погали по главата.

Батко-Къде искаш да отидем мъник?

Аз-Трябва да отида в компанията.-казах тихо гледайки надолу.

Батко-Добре ще отидем в компанията тогава.-каза и ми се усмихна сладко.

Това накара и мен да се усмихна.

Потеглихме към Busan.

Погледнах към батко който не отделяше поглед от пътя.