"Понякога се чувствате сякаш сте загубили пътя си. Чувството ви за ориентация е изчезнало, останали сте съвсем сами, посредата на нищото. Тогава прочитате едно изречение, кратко, просто изречение. Появява се внезапно като указателна табела пред очите ви. Вече имате съвсем нов път пред себе си, път който не сте виждали преди, не сте се сещали дори. Може би насъбралите се разочарования се опитват да ви кажат нещо. Може би решението не е в това да опитвате неуморимо отново по всички възможни начини. Може би вече е дошло времето да промените мечтите си."
Пътувахме към Париж, а аз бях на половината на черновата за новата си книга.
Мони-Изпи ли си лекарствата?
Аз-Защо винаги ме питаш това? Много добре знаеш, че ги пия.
Мони-Просто искам да си добре.
След половин час вече бяхме в хотела.
Аз-Все още не мога да повярвам, че се омъжваш.
Тити-Налии и аз не мога.-каза и се засмяхме.
Нати-До два часа трябва да сме готови.
Тити-Ми ай да почваме.
След час и половина бяхме готови с Тити:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
