𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|147|

-Книгата ти се казва "Love or Hate". Защо си я кръстила така? Според легендата за да намериш феникса в планината "Каф" трябва да преминеш седем долини, но ти си се спряла най-дълго в долината на самотата.-Каза Джимин докато се хранехме.

-Кръстих я така защото ми се стори най-подходящо име за нашата история. Имаше много моменти в които ту те обичах, ту те мразех. Относно долината на самотата...когато баща ми отвлече мен и децата се чувствах прекалено самотна. Започнах да развивам страх от самотата. Когато ти замина преди година този страх се увеличи драстично. И все пак се радвам, че си продължил да я четеш.-Казах и се усмихнах полувинчато.

-Разлистих книгата.. Значи аз съм виновникът да останеш в долината на самотата?-Каза поглеждайки ме очакващо да отговоря.

-Виж...ти и аз не се променихме. Само изживяхме любовта. Заплетохме се в нея, объркахме се. Ако прочетеш книгата ще разбереш.-Казах и погледнах към чинията си.

-Ще я прочета.-Каза и продължи да яде.

-Храната е много вкусна.-Казах и го погледнах.

-И твоята салата е великолепна. Ухае чудно на мента.-Каза карайки ме да забия поглед в него, а той ме погледна объркано.

-Усещаш ли?-Казах посочвайки носа си.

-Маргаритките свършиха работа.-Каза, а аз се изправих от стола.

-Добре! Не, спокойно. Така, стой тук. Сега се връщам.-Казах панически и прибягах до чантата си за да взема парфюма.

Напръсках се цялата с него.
След това си включих телефона.

-Като малки обожавахме да танцуваме на стари корейски песни. От онези по-бавните. Ти ме учеше да танцувам, а аз внимавах да не те настъпя.-Казах и пуснах първата песен която ми излезе:

Всъщност тази песен не е толкова стара,но пак ще свърши работа.

Джимин се изправи от стола, а аз оставих телефона си на масата. Приближих се до него.

Движехме се бавно опитвайки да се синхронизираме с песента. Той приведе глава към врата ми. Надявам се да е усетил аромата от парфюма.
Подпрях главата си до гърдите му за да чуя трептенето на сърцето му.