Гледна точка на Мими.
След няколко минути видях батко и Джимин да се връщат.
Аз-Е? Какво стана?
Батко-Нищо!
Аз-В смисъл?
Батко-В смисъл, че не мога да се занимавам с вашите глупости!-каза леко крещейки.
На тос пък ко му стана?!
Аз- Моля? Че кой те е карал да се занимаваш с нас? Ти сам отиде при Джимин!-казах и аз крещейки.
Аа, писна ми вече! Тука всеки го прихваща нещо!
Батко и Джимин отидоха при момчетата.
Ани-Хайде да се прибираме.
Мика-Да хайде че вече не се търпят.
Тръгнахме към къщата на Наталия.
Още щом влязохме в къщата аз се качих в стаята и се тръшнах на леглото.
Докато се бях замислила и гледах в една точка някой влезе в стаята.
Мони-Миме защо още не си готова?
Часът е 19:30, а концерта почва в 20:10. Нямаме време!Аз-Оф вече нямам желание за нищо!
Съжалявам,че развалям рождения ти ден но....май ще е по-добре ако аз не идвам на концерта....Мони-Ти чуваш ли се какво говориш?! Ако ти не отидеш и аз няма!
Аз-Но концерта е по случай рождения ти ден не може да не отидеш!
Мони-Напротив мога! Чуй ме познаваме се от много малки и всеки един мой рожден ден беше незабравим! Направила си толкова много за мен! И ако си мислиш, че ще те оставя жестоко се лъжеш!
Аз-Не Мони...
Мони-Без "не" тази дума е забранена при мен! И какво като Джимин те ядосва? Сега е идеалният момент да му го върнеш!
Аз-Оф...не знам.
Мони-А ще знаеш ли ако ти дам едно нещо?
Аз-Хм какво нещо?-казах а тя се усмихна и ми подаде един шоколад.
Мони-Е?
Аз-Признавам си знаеш как да си изиграеш каретите!-казах като се засмях и взех шоколада.-Извикай всички момичета тук дори и леля ти!-наредих а тя се усмихна и излезе от стаята.
Какво пък сега му е времето да се забавлявам.😈
След пет минути всички влязоха в стаята.
YOU ARE READING
𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞
FanfictionВъпреки всички препятствия през които ще минат те винаги ще бъдат заедно! Прочетете и ще разберете!