Излязох от стаята и тръгнах надолу по стълбите. Слязох долу и отидох до входната врата. Отворих я, а пред мен стоеше батко.
Аз-Батко?
Батко-Изглеждаш прекрасно.-каза и ми се усмихна топло.
Аз-Благодаря, но ти ли стоиш зад всичко това?
Батко-Не, но аз трябва да те заведа до голямата изненада.-каза и ми показа червена превръзка.
Аз-Сериозно ли?-казах, а той кимна и ми сложи превръзката на очите.-Батко къде ме водиш?
Батко-Спокойно не се притеснявай всичко ще е наред.
Аз си поех дъх и тръгнахме нанякъде.
Вървяхме около пет минути и започнахме да слизаме по някакви стълби.
Застанахме на едно място.
Батко-Ще ти събуя обувките не се плаши.-каза и ми събу токчетата. Усетих хладък пясък под краката си. Отново тръгнахме и след още някоя крачка той спря, аз също.
Батко-Е, стигнахме до изненадата ти. Дано ти хареса.-каза и махна превръзката.
Огледах се объркано.
Аз-Но тук няма нищо.
Освен, че бяхме на плажа. Боже сега забелязах, че къщата ни е точно пред плажа.
Батко-Повърви още малко напред и ще я видиш. Аз ще тръгвам.-каза прегърна ме и си тръгна.
И ся какво, трябва сама да си търся изненадата? Уау.
Тръгнах пак да вървя докато пред мен не се разкри това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Аз-Какво по....
До самата шатра стоеше Джимин усмихвайки се.
Аз-Какво е всичко това?-казах усмихвайки се вървейки към него.
Джимин-Ще ти кажа само, че това е нашата вечер.-каза придърпа ме към себе си и ме целуна.
