𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|141|

Ушите ми пищяха...
Отворих очи, но погледа ми беше размазан. Усещах остра болка в врата и главата. Имаше стъкла навсякъде.
Виеше ми се свят. Опитах да се изправя подпирайки се на колата. Единственото  което чувах беше собственото си дишане. Успях да се изправя и докоснах главата си. Погледнах ръката си виждайки кръв по нея. Очите ми се пълнеха със сълзи. Виждах фигури приближаващи към мен но не чувах какво говорят. Извърнах глава към колата виждайки я потрошена. Джимин стоеше  прилегнал на моята седалка.

Как да съберем всички спомени, преживени с хората които познаваме?
Как ли сме ги създали? Взетите решения ли са причината, те да се случат? Нима животът ни наказва за решенията които взимаме, а нещастията са заради тях?

Опитвайки се да осъзная какво се бе случило усещах парещите сълзи. Приближих се до него.

Нима бяхме птици които бягат, или един друг си бяхме бягство? На къде бяхме тръгнали? Къде са птиците? Или имаше само една птица? Фениксът.
Най -преданата птица. Разпери широко крила, готвеше се за полет и рече...щом се расъмне политам. Не се получи...не стана.

✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚✚

Аз-Искам да го видя!-крещях за кой ли път борейки се с две сестри Мони и Тити.-Трябва да го видя. Трябва да го видя, разберете!

Тити-Миме.-каза натискайки ме към болничното легло.

Имах травма на врата и са ми сложили шина. Може и да съм имала и други травми но това не ме интересуваше.

Аз-Искам да го видя, моля те Тити.

Мони-Спокойно.

-Моля ви успокойте се.

Аз-Искам да го видя.-крещях стискайки колието с пръстена в ръката си.

Тити-Дръжте я здраво.

Аз-Искам. Моля ви. Отивам!-казах махайки всички системи от тялото си.-Отивам!-казах ставайки от леглото.

Мама-Миличка.

Тити-Миме, умолявам те легни.

Аз-Мамо, мъртъв ли е?

Мама-Не момичето ми, спокойно.-каза опитвайки се да ме върне към леглото.

Аз-Има нещо и не ми казвате! Моля ви, искам да го видя.

Мама-Мими, недей.

Аз-Жив ли е?

Мама-Жив е.-извика и тя.