𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|115|

Джимин-А от къде знаеш, че вече не съм?!

Моментално спрях на място.
Обърнах се към него и заварих широката му злобна усмивка.

Аз-Хах, ами в такъв случай.... Честито!-казах усмихвайки се с най-широката изкуствена усмивка която можех и тръгнах отново към домът си.

През цялото време вървях бързо и се оглеждах защото имах чувството, че Джимин ме следи но още щом влязох в двора на имението наредих на охраната да затворят портите и никой да не влиза без аз да позволя.

Качих се бързо в стаята си и се метнах на леглото.

В главата ми нахлуха хиляди въпроси.
Дали беше вярно? Ако е вярно значи молбата за развод е правилно решение.
Но и все пак трябва да разбера дали наистина е вярно.

❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖

Събудих се в 10:30.
Днес почивам така, че мога да си позволя да спя и до още по-късно но все пак имам деца за които трябва да се погрижа.
Пък и напоследък не ги виждам много защото постоянно работя.

Станах от леглото и отидох в банята. Взех си душ и влязох в дрешника.
Облякох се и се гримирах леко и си оправих косата: