𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|90|

Събудих се заради алармата.
Оф трябва да ходим чак в Хонконг заради тъпото интервю.
Отворих бавно очи и погледнах часовника......6:00. МАМКА МУ!

Да стана в 6:00 заради едно скапано интервю....😭🤬.

Обърнах се на другата страна и видях спящият Джимин.

Мале ся ако не мога да ходя заради него мислимо!

Станах бавно от леглото но гадната балка ме накара отново да седна. ПАРК ДЖИМИН МЪРТЪВ СИ!

Аз-ДЖИМИНЕ....айде ставай!

Джимин-Още малко....

Аз-Няма малко ставай.-казах строго.

Джимин-Оф добре.-каза и застана в седнало положение и разтърка очи.

Погледна ме някак странно.

Джимин-На теб пък какво ти има?

Аз-Нищо.....както и да е влизам в банята.-казах и отново с триста зора станах от леглото.

Чух го как се смее но го игнорирах.

Тръгнах с бавни крачки към банята.

Влязох и пуснах ваната да се пълни.

Щом се напълни влязох вътре.
След пет минути чух вратата да се отваря. Джимин влезе и се усмихна.

Извъртях очи и му направих място зад мен. Той седна и аз се облегнах на него.

Присегна се и погали корема ми.

Джимин-Нямам търпение да се появят на бял свят.-каза а аз се усмихнах.

Аз-Аз също. Чим....

Джимин-Да?

Аз-Дали ще бъдем добри родители?

Джимин-Разбира се. Много ще ги обичаме ще ги възпитаме добре и някой ден ще бъдат прекрасни хора а ние горди родители.-каза и облегна главата си на рамото ми.

Аз-Само да нямат същите трудности които ние имахме или дори по лоши.

Джимин-Дано. И все пак дали ще са кротки като малки?

Аз се засмях тихо.

Аз-Е едва ли ще са като нас когато бяхме малки.

Джимин-О ние бяхме трагичен случай.

Аз-Еми аз се държах тъй заради теб.

Джимин-Заради мен ли? Това че аз ти се дразнех не значи че и ти трябваше да го правиш.-каза смеейки се.