𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|127|

-Мими трябва да поговорим.

Аз-Какво има Тити.

Тити-Как си? Какво стана снощи като бяхте в гората?

Аз-Говорихме си малко после заспах. Той чете книгата ми...

Тити-Чете я? Супер.

Аз-Страх ме е Тити.

Тити-От какво те е страх мила?

Аз-От това, че може да си тръгне по всяко време и ще остана отново сама.

Тити-Няма да замине. Бъди спокойна.

Аз-Надявам се...

Бяхме на двора с другите.

Джимин-Наталия проблем ли ще е да се нанеса в малката хижа до полето?
Не искам да съм ти в тежест.

Нати-Не си ми в тежест, но добре щом мислиш, че там ще ти е удобно. Само, че се нуждае от лек ремонт.

Джимин-Аз ще се погрижа.-каза и отиде да си вземе инструменти от малката работилница.

Димо-Хайде да отидем да се разходим. Може да ти дойде музата за новата книга.

Аз-Добре.-казах и взех дневника си.

Разходихме се из полето но за нищо не се сетих. Минахме покрай хижата която Джимин ремонтираше.

Толкова е силен. Прави всичко с лекота..

Мария опомни се. Чух вътрешният си глас. Засякохме погледите си и забравих ума и дума. Тези така любими очи.
Несъзнателно се усмихнах но бързо прикрих тази усмивка.

Аз-Хайде да се връщаме.

Отидохме пред къщата.

-Деца мисля, че е време да започнете работата си в агенцията. Аз вече не съм способен да се справям.

Юнги-Сигурен ли сте?

-Напълно.

Джимин-В какво си напълно сигурен татко?

-Време е да започнете работа в агенцията. Преди години преместих агенцията тук в Аликанте. Така ще ви е дори по-лесно защото ще сте близо до чифлика.

Аз-Г-н Парк не ме разбирайте погрешно но мисля, че ще е по-добре да не работя в агенцията. Та аз дори за моята не мога да се грижа. Алекс и Джейс са я поели изцяло. Не мисля, че ще се справя.

-Мими смятам, че ти най-много ще се справиш защото виждаш красотата в малките неща. Имаш неописуемо уникално въображение и добри идеи, а и разбираш от графичен дизайн. Освен това ти може да си текстописец и координатор в компанията освен един от шефовете.