Туко що вечеряхме и аз се качих в стаята си:
Кой знае какво правят другите. За Тити съм сто процента сигорна че се кара с оная коза.
И момичетата сигорно са се включили в скандала. А за момчетата сигорно крещят като ненормални по Джимин.Ох Джимин защо ме нарани. А уж твърдеше че ме обичаш! Мислех си че си много по различен от Кристиан но съм сгрешила даже си и по ужасен!
Боже защо винаги трябва аз да страдам?
Винаги съм се стараела да бъда добра с всички. И да им помагам с каквото мога когато имат нужда. Е явно не е достатъчно за да си щастлив!😣Имам нужда да говоря с някой. Ще звънна на Тити.
Взех си лаптопа и звъннах на сестра ми.
Все едно е чакала да и звънна защото още на втората секунда ми вдигна.
Тити- Как си како? Добре ли си там? Скучно ли ти е?-започнах да задава въпроси а аз се засмях.
Аз-Да сис добре съм. И да малко ми е скучно. Как върви при вас?
Тити- Ами супер с тая вече се скарахме седем пъти.
Аз- И тва е за похвала ли?
Тити- Ми да щото през тея седем пъти все аз печелих!-каза и се усмихна широко.- искаш ли да извикам и другите?
Аз- Добре но без..
Тити- Да знам без онези мърши!-каза и излезе от стаята си.
След три минути се върна с всички.
Яни- Мимче как си?
Аз- Добре а вие?
Мони- Зле след като теб те няма. А и онея двамата направо ме отвращават.
Джин- Не спират да си казват колко се обичат и че ще са винаги заедно и незнам си кво още.
Изведнъж осетих сълзи стичащи се по лицето ми.
Кака- Хей не плачи.
YOU ARE READING
𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞
FanfictionВъпреки всички препятствия през които ще минат те винаги ще бъдат заедно! Прочетете и ще разберете!