𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|63|

Арем-Ол не хора налага се да заминем веднага...

Куки-Но къде?-каза уж объркан..ма нали уж😁.

Арем-Няма значение давайте да тръгваме.

Мони-Ма чакайте малко ами багаж...нещо.

Аз-А...ми той събран!

Тити-Ми ай да тръгваме.-каза и задърпа Мони към вратата.

Яни-Е ние ли да ви носим багажа?!

Тити-Ми да! Ох хубу ма дай ма!-каза кат си грабна куфара и излезе от къщата😂🤦.

************************************
Вече сме в самолета и Мони все още си няма представа къде отиваме. Всички сме се разположили мързеливо на седалките. Ние момичетата
си говорихме както момчетата.

Докато Мика ми разказваше повече за себе си забелязах как Джимин ме гледа с ту жален ту мазен поглед..

Какво му става подяволите? И защо ме гледа така? Аве кво не му е наред бе??!

Мика-Ехо Мими...слушаш ли ме изобщо?-каза като размахваше ръката си пред лицето ми.

Оказа се че съм се втренчила в Джимин както и той в мен.😂

Оф ша полудея!

Тити-Але ма какой туй нещо да ни скочите да са бийти пък ся!-каза и всички избухнаха в смях.

А момчетата се засмяха заради изражението на Джимин.😅

Ето че и вече сме на летището.

Мони-Ам хора къде сме?!

Хоби-В Барселона.

Мони-Ко!? Но защо?

Джин-Ами защото имаме работа.

Мони-Ол...добре.-каза като леко се натъжи.

Оф сега разбирам какво им е било когато ме лъжеха че са забравили моят рожден ден.😢

Но нали все пак после ще е щастлива така че....

Отпред ни чакаха две коли.
В нашата кола бяхме Аз,Кака,Мони,Хоби,Анна и оф Джимин.

Тръгнахме към къщата на лелята на Мони. Да Мони има леля испанка 😀.

÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷÷

Вече сме пред домът на Наталия лелята на Мони.

Мони-Но тава не е ли....-почуках на вратата и Наталия ни отвори с една широка усмивка и чичо и държащ една много красива торта- лельо Нати..-каза и и скочи на връта.