𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|79|

Гледна точка на Мими.
Стоя в този склад от почти час. Радвам се че поне Мони се спаси. Ако нещо и направят тези не знам просто.
До сега се опитвах да се развържа. И най накрая въжетата се разхлабиха.
Развързах и краката си и станах от стола.

Щом станах ми се зави свят.
Стоя седнала от 6 часа нормално е. Огледах се и видях отворен прозорец.

Затичах се към него и погледнах надолу. Оф мамка му това нещо е високо поне 10 етажа а аз се намирам на последният. Ами сега какво.

Поогледах се и видях въже взех го но има малък проблем прекалено е късо.

Е Мария ако не се пребиеш сега то няма да има друг път.

Завързах единият му край за някакво желязо приковано към земята а другият го пуснах през прозореца.

Надвесих се през прозореца и
........боже какви ги върша? Та аз съм бременна ами ако се случи нещо с детето. На всичкото отгоре имам и страх от височини. Оф ако скоча и се случи нещо с бебето няма да си го простя а пък ако Кристиан го нарани ще си плати.

Докато се бях замислила какво да правя чух вратата да се отваря. Обърнах се към човека.

И естествено познайте кой е....

Кристиан-Охо мамче. Какво правиш до прозореца?!-каза ядосано.

Аз-На кво ти прилича? Ще бягам бе тъпак.

Кристиан-Я не ми говори така!

Аз-Пф накарай ме!-идея си нямам какви ги говоря ама тоя мнол ми лази по нервите!

Кристиан-Чуй ме малка кучко или ще млъкнеш или ще се сбогуваш с изчадието на Парк.-каза и тръгна към мен.

А край вече ядосах са.
Тръгнах бързо към него и му забих силен шамар.

Аз-Повтори го само още веднъж! Това че баща ми си мисли че ще ме продаде на теб не означава че ще се случи. Няма да го позволя.-той ме погледна ядосано и тръгна към мен.

Аз тръгнах предпазливо назад но опрях някаква маса.

Той застана пред мен.

Кристиан-Искаш да повторя?! Добре тогава. ЩЕ СМАЧКАМ ТОВА ИЗЧАДИЕ ВЪТРЕ В ТЕБ!-каза и ме хвана за врата като стисна силно.

Първоначално не реагирах но после започнах да се задушавам.

Бутна ме на масата и аз легнах а той се надвеси над мен. Започна да целува врата ми. Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Не може всичко да свърши така.