Усетих някой да докосва внимателно косата ми. Отворих бавно очи. Усмихнах се. Той стоеше пред мен с прекрасната си усмивка. Това сън ли е?
Джимин-Какво правиш тук?
Не е сън.. Господи не е сън. Усмивката ми моментално изчезна.
Аз-Ъ..ъъ..дойдох да видя един приятел.-казах и отидох до кея.
Джимин-Кой приятел Мария?-каза следвайки ме.
Аз-Ами..такова..имам един приятел. Влезе в морето.-казах сочейки към водата.-Каза, че потъва и ме извика, още не е излязъл. Сигурно се е удавил.-казах, а той погледна към морето после към мен.
Джимин-Приятелят ли?
Аз-Да. ... Всъщност не му е сезона. Дали се е стоплило морето? Защото ако не е сигурно е замръзнал. И аз замръзнах..и ти замръзна.-казах и тръгнах бързо към къщата.-.Всички замръзнахме.
☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎☀︎ Намирах се на един хълм с гледка към морето:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сега осъзнавам колко много места имам в чифлика на които мога да остана сама.
Тъкмо записвах нещо в дневника когато видях Димо да приближава.
Димо-Пак си започнала да пишеш.
Аз-Стресна ме. От кога си тук?
Димо-Сега дойдох. Може ли да поговорим замалко?
Аз-Да. Седни.-казах и той седна.
Димо-Мими всъщност, дойдох за да ти се извиня. Предложението за брак, любовта.. беше глупаво.
Аз-Как така? Не беше ли сериозен?
Димо-Даа...бях сериозен, но помислих над думите ти. Когато Джимин дойде исках да те предпазя. Не исках отново да те нарани и полудях. Първото което ми хрумна беше да ти предложа брак, но беше глупаво. Беше права..ние сме приятели. Добри приятели.
