Гледна точка на Мими. Събудих се сгушена в Джимин. Погледнах към него и го заварих да ме гледа.
Аз-Защо си ме зяпнал така?-казах и се засмях.
Джимин-Какво не може ли?-каза и той смеейки се.
Аз-Не не мож...-бебешки плач идваш от бебефона ме прекъсна.-Ей сега идвам.-казах и тъкмо щях да стана но Чим ме спря.
Джимин-Недей аз ще отида а ти се оправи.-каза целуна ме за кратко и излезе от стаята.
Станах от леглото и отидох в банята взех си бърз душ и се върнах в стаята. Отидох до гардероба и потърсих какво да облека. Щом намерих се облякох:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вързах косата си на хлабав кок и се гримирах леко.
Щом бях готова излязох от стаята и отидох до стаята на Мин-Хи и Джаксън. Отворих я внимателно и се усмихнах. Джимин седеше на креслото а в ръцете му беше Мин-Хи. Пееше и тихо за да се успокои.
Забеляза че ги гледам и ми се усмихна. Стана внимателно от креслото и тръгна към мен. Щом Мин-Хи ме видя се усмихна и започна да шава щастливо с ръчички.
Джимин-Ето принцесата на татко вече е щастлива.-каза и се засмя леко.
Подаде ми я внимателно и аз я поех в обятията си. Застана зад мен и ме прегърна в гръб като погали нежно лицето на дъщеря си. Одите до креватчето на Джаксън и го все внимателно. Върна се при мен и се загледа в бебетата а те започнаха да си докосват ръчичките и да се усмихват.
Погледнах към Чим и го видях да се усмихва сладко.
Двете се обърнаха към мен и баща им и се усмихнаха чаровно.
Джимин-Честно казано още не мога да повярвам че сме родители.-каза и постави едната си ръка на кръста ми придърпвайки ме още по-близо до него,а с другата държеше Джаксън.
