𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|97|

Усетих някой да ме побутва.

Джимин-Хайде бебче ставай.

Аз-Ммм още малкоо.

Джимин-Нямаме време трябва да се подготвяме за сватбата.

Аз-Добрее ставам.-казах и въздъхнах.

Отворих очи и до мен стоеше Джимин с някакъв поднос. Погледнах го странно.

Аз-Какво е това?

Джимин-Това е закуската ти.

Аз-Но аз не съм....

Джимин-Сватбата е след няколко часа и ако си мислиш че ще те оставя да не ядеш до тогава значи много се лъжеш.

Аз-Оф. Добрее.-казах като извъртях очи. Той сложи подноса в скута ми.-Обаче, ти ял ли си?

Джимин-Не ме гледай мен. Ти трябва да се храниш и заради децата ни.

Боже разтапям се като каже нашите деца🥺.

Аз-Джин ли го сготви?

Джимин-Не,аз.

Аз-Ти ли?-погледнах очудено.

Знам че може да готви но не е готвил от толкова отдавна.🤣

Джимин-Да аз. Все пак Джин нямаше да ме остави докато не се науча.-каза и се засмяхме.-Пък и след като родиш ще ти е нужна помощ за това.

Последното изречение ме накара да се замисля. Щом се осъзнах видях Джимин да маха с ръка пред лицето ми за да го забележа.

Джимин-Бебе какво има?

Аз-Ам Чим....може ли да те попитам нещо но да ми отговориш честно?

Джимин-Знаеш че можеш да ме попиташ всичко което поискаш.-каза и се усмихна сладко.

Аз-Амии...ако не беше разбрал че съм бременна...щеше ли да си още с Серон? Искам да кажа обичаше ли я и ако да имаш ли още чувства към нея?-дори и не смеех да го погледна докато го питах.

Джимин мълчеше. Защо мълчи? Не знам защо го питам това но просто искам да знам.

Все още гледах надолу докато не усетих ръката му на прадичката ми като ме накара да го погледна.

Беше толкова близо. Бяхме на милиметри разстояние когато той проговори.

Джимин-Никога не съм обичал Серон. Бях с нея само за да ревнуваш нищо повече. Даже повечето пъти я избягвах защото не мога да я понасям. Единствената жена която съм обичал и винаги ще обичам си ти!-каза и разби устните си в моите.