𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|47|

Аз-Аве хора вие нормални ли сте?!
Не стига че пях на рожденият си ден ами и ся искате. А! Не ставате ли нещо нахални!

Тити-М чи аз съм си нахална обикновено. Ари ма ся ши пейш и точка. Чи ши ти навръ тас точка.

Джимин-Извинявай но тва само аз го мога!-каза гледайки към сестра ми а тя го погледна с повдигната вежда.

Тити-Мене не ма интересува ко мойш и ко немойш. Интересува ма как да изкараме тас шматка на сцената да пей!

Батко-Хайде де Мими.

Аз-Ами изчакайте да си помисля. Обърнете се с гръб!

Яни-За ко?

Аз-Ми тъй ай де обръщайте се!

Те се обърнаха а аз само това и чаках.
Веднага побягнах към мястото ми пред сцената.😂
Напрау го ударих на спринт. А хич не е лесно да бягаш на токчета които приличат на игли. Незнам как не съм се утрепала още.😂😂😂

Когато армитата ме видяха започнаха да пищят.

Тиху бе! Тес ши ва чуят и ши са обърнат! И тогава вече не ми се мисли!😬🤯

Отидох си на мястото.

Гледна точка на Тити.

Аз-Ари ма реши ли?

Яни-Ай че са пенсионирах тука докато та чакам!

А вече няя чакам!

Обърнах се и... Ама тас де замина ве!?

Мале ши я убия!

Мони-Ама къде отиде?

Джин-Да не е паднала?

Аз-Да ве направо даже и се е погребала!-казах и тръгнах към сцената.

Излязохме всички.

Арем-안녕! (Здравейте)

Докато момчетата дрънкаха аз започнах да се оглеждам за наща избягала срамежливка.

А ето я! Баш точно пред сцената.

Отидох до другите и им казах къде е Мими.

Куки-И ся ко?

Хоби- Как ще я доведем тук?

Джимин- Аз ще се погрижа.-каза и тръгна към едни стълби дето водят до публиката.

Слезе по тях.

Гледна точка на Мими.

Бях се загледала на някъде докато не видях Джимин да идва към мен.
Край ще ме завлекът на сцената 😔.