𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|73|

Продължавах да бягам. Започна да вали силен дъжд.
Ох по хубаво няма на къде...
Виждах размазано заради сълзите и скапаният дъжд.

Тъкмо щях да пресека от другата страна на пътя когато чух клаксон. Застанах по средата на пътя и не мърдах.
Някакъв камион идваше право към мен.

Не помръдвах. Може би ако умра всичко ще е по добре и всички ще бъдат щастливи.

Продължавах да стоя на едно място чакайки това което предстои да стане.

Камионът беше почти до мен докато една силна ръка не ме дръпна на тротоара.

Който и да си ти защо не ме остави подяволите?!

Джимин-Ти да не полудя? Защо стоиш и чакаш да те блъснат?!-каза видимо бесен но същевременно и притеснен.

Аз-Защото така поне вие щяхте да сте щастливи!-казах продължавайки да плача.-Така поне ти ще си щастлив.

Джимин-Как въобще може да си помислиш че ще съм щастлив без най ценното си на този свят.
Няма и ден който да не мисля за теб.-каза и ме прегърна силно.

Аз-Но....ти...знам че не искаш това дете....

Джимин-Кой ти каза тази глупост?

Аз-Ами реакцията ти преди малко ме накара да мисля така.

Джимин-Реагирах така защото ме хвана яд че си бременна от друг а не от мен.

Аз-Значи искаш детето?-казах с лека усмивка.

Джимин-Това бебе е плод на нашата любов! Разбира се че си искам бебето.-каза и ме целуна. Целувката ни беше  продължителна и изпълнена с любов.

Отделихме се и се усмихнахме.

Джимин-Обичам те повече от всичко на този свят!

Аз-И аз теб.

Джимин-А от кога знаеш че си бременна?

Аз-От днес.

Джимин-А кога...сещаш се.

Аз-Кога забременях ли? Ами...помниш ли нещо от рождения си ден?

Джимин-Да всичко.

Аз-Ем тва ти е достатъчно да се сетиш.

Джимин-О тогава с нетърпение чакам другият си рожден ден!-каза с мазна усмивка.😏

Аз-Не бързаш ли малко.

Джимин-Нееее! До рождения ми ден има една година. Но ако искаш може и по рано да почнем.
Искам да имаме три деца.