Гледна точка на Джимин.
Мими много се забави дали е добре? Излязох от басейна и влязох в къщата.
Вървях към стълбите докато не видях един от хората си на дивана в хола.
-Господин Парк защо не ми казахте че госпожа Парк ще ходи при майка си?
Аз-Ами забравил съм.-казах и продължих към стълбите но веднага спрях обмисляйки какво ми каза той.-Чакай какво?! Къде щяла да ходи?
-Ами преди 20 минути излезе от къщата и каза че е говорила с вас и отива при майка си. Каза ми че сте ме освободили.
Аз-Ах това момиче ще ме побърка!-казах крещейки. Пределно ясно ми е къде е отишла.
Пф при майка си, а?! Малее само да се прибере...!
Всички явно чули крясъците ми дойдоха в хола.
Техьонг-Какво става?
Аз-Излязла е тайно и е отишла в затвора на свиждане на баща си.
Куки-Какво? Кога е излязла?
Аз-Преди 20 минути.
Яни-Добре няма смисъл да се притесняваме това е затвор той не може да и направи нищо там.
Кака-Да все пак има какво да си кажат.
Аз-Така е но може да я нарани и само с думи. -казах и се върнахме в басейна.
Гледна точка на Мими.
-Радвам се да те видя.
Аз-Аз пък не. Та искал си да говорим.
-Да искам да поговорим.
Аз-Еми ай слушам те.-казах и кръстовах ръце.
-Как е внукът ми?
Аз-Пф какво ти пука?! Казвай каквото имаш да казваш и да си ходя.-казах раздразнено.
-Добрее. Наясно си че никога не съм те искал или обичал нали.
Аз само въздъхнах и кимнах.
-Още от както беше на няколко месеца се чудех как да се отърва от теб. Не ти обръщах почти никакво внимание и за да не си около мен те водех при леля ти и чичо ти. След като с чичо ти се скарахме беше малко трудно за това просто те оставях на майка ти и тя те водеше на гости у семейство Парк. Минаха няколко години и ти се събра с Кристиан.
Тогава и дори още ми изглежда добро момче. Та с баща му се договорихме да те продам щом навършиш 18 за да нямам проблеми с полицията.
YOU ARE READING
𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞
FanfictionВъпреки всички препятствия през които ще минат те винаги ще бъдат заедно! Прочетете и ще разберете!