𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|142|

-Здравейте изследванията са готови. Той е добре.

Г-н Парк-Благодаря ти боже.

-Утре ще го изпишем. Колкото по-скоро се върне към нормалният живот толкова по-добре за всички вас.

Г-жа Парк-Чудесно.

Аз-Ще го заведем в чифлика нали?

Г-н Парк-Чудесна идея. Хайде скъпа да се прибираме. Мими ще остане тук.-каза и тръгнаха.

Беше около 4 сутринта. Не смеех да заспя. Стоях пред стаята седейки на дивана. Гледах към тавана и обмислях как от всички точно мен ще забрави. Все пак ме познава откакто съм се родила. Всички спомени просто ги няма.

Чух отваряне на врата и погледнах към стаята. Джимин идваше към мен. Седна до мен и ме погледна.

Аз-Здравей.

Джимин-Здравей.

Аз-Утре ще те изпишат.

Джимин-Да, казаха ми. Искам да те питам..нещо свързано с нас.

Аз-Добре..

Джимин-Били сме гаджета.

Аз-Да.

Джимин-После сме имали деца.-аз кимнах.-И посе сме се оженили. Тогава защо сега не сме женени?

Аз-Виж..това е дълга история..случиха се някои неща. Ние се разведохме. След това тръгна с яхтата. Нямаше те година.

Джимин-Ти какво направи?

Аз-...Известно време бях в болница.-казах, а той ме погледна някак загрижено.-След това ти се върна, сдобрихме се. После щяхме да правим околосветско пътешествие...и стана катастрофата. И това е цялата история.

Джимин-Били сме...доста влюбени.

Аз-Аз още съм влюбена.

Другите дойдоха да го видят.

Извиках ги в страни докато Джимин говореше с Тае.

Джин-Какво става?

Аз-Не ме помни.

Арем-Как така?

Аз-Не знам. Само мен не помни.

Тити-Добре спокойно, мислете позитивно. Ще оправим нещата.

Хоби-Как ще ги оправим? Половината му мозък го няма. Бушона е изгорял. Не помни любимата си. А другите дето му се въртяха дали ги помни? А?-каза и дъха ми секна.

Джин-Какви ги приказваш бе.-каза виждайки как реагирах.

Арем-Има и добра страна. Поне няма да помни проблемите. И как Мими беше в клиника заради него.