𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|53|

Ви- А ужасни сте!

Тити- Знаем!-каза през смях 🤣.

Джимин-Добре вече не е смешно!

Аз- Добре де спираме.-казах и седнах на дивана. Погледнах към масата на която имаше 3 бутилки Jack Daniels.- Абе момчета до кога сте пили?

Ви-Ми де да знам май заспахме преди един два часа що?

Аз-Оф нищо.

Джимин-Днес си тръгваме от Busan.

Аз-Защооо?

Ви- Трябва вече да се връщаме в Сеул.

Тити-Ми хубу.

Качихме се по стаите.

Започнахме да се оправяме и да си събираме багажерите.
Другите и те вече са будни.

Облякох се:

И с Тити слязохме долу и изчакахме другите също да влязат.

Ето ни вече пред летището. Боже пълно е с армита.😁

Влязохме в сградата.

Гледна точка на Арем:

Туко що дойдохме на летището и както винаги е пълно с армита. Минавахме покрай тях докато едно момиче не падна защото друго я беше бутнало.
Веднага отидох да и помогна.
Подадох и ръката си и тя я пое.

Аз-Добре ли си?

Момичето- Да няма ми нищо. Благодаря.-каза тя някак стреснато за дето и помогнах но после се усмихна мило.

Сега виждам колко е красива. Има кафява коса и лунички. А усмивката и е просто услепителна. Не е Азиатка.

Аз-Аз съм... всъщност ти вече знаеш кой съм затова как се казваш?-казах с тъпа усмивка.

Момичето- Аз съм Анна. Приятно ми е.

Аз-Хубаво име. Виждам че не си с Азиатски произход.

Анна- Да аз съм българка.

Аз-Хм както Мими Мони Яни и Тити?