Минаха още три месеца. Толкова бързо лети времето. Вече не излизам толкова често.
Корема ми е просто уникално огромен. Чувствам се буквално като някой хипопотам 😐.
Другият месец ще се родят и може би малко ме е страх. Но се опитвам да не мисля за това...
През тези месеци не се случи нищо кой знае какво. Освен че не съм спала много заради тези двете в корема ми които не спират да мърдат и да ритат. Поне гаденето спря.
След случката с татко и Dae не се е случило нищо лошо. Само че все още издирват Серон и Хея.Всичко е толкова нормално и спокойно че вече почвам да се притеснявам😅.
Както и да е. Станах едвам от леглото и отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и се върнах в стаята.
Отворих огромния гардероб и избрах да облека това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ах как ми липсват тесните и къси рокли😢.
Вързах си косата на хлабав кок и се гримирах.
Излязох от стаята и тръгнах надолу към първия етаж.
Всички бяха в кухнята и си говореха.
Аз-Добро утро.-казах и се усмихнах.
Всичко- Добро да е.-и те ми се усмихнаха.
Джин-Хайде сядай да ядеш.-каза и ме задърпа да седна на стола до Джимин.
И естествено пак почна да ми реди най различни храни пред мене. Е поне са ми любимите храни.
Арем-Е другият месец ще се появят. Имена вече измислихте ли?
Аз погледнах към Джимин.
Той се усмихна.
Джимин-Имената сме ги измислили отдавна.-каза и постави ръката си нежно на корема ми.
