𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|102|

Усетих някой да ме целува по устните, по носа,по челото абе по цялото лице.

Измънках и отворих бавно очи.

Аз-Господин Парк на какво се дължи вашият жизнерадостен начин на събуждане?-казах и го погледнах.

Джимин-Дължи се на: Просто не се сдържах!-каза като се засмя и се приближи като ме целуна нежно по устните и се усмихна.

Постави ръката си на корема ми и пак се засмя.

Джимин-Колко много ще приличат на мен.

Аз-Брей. И защо пък да приличат на теб? Аз ги нося 9 месеца и накрая приличат на теб?

Джимин- А защо пък да не?-каза с мазна усмивка.

Аз-Абе деца вие как мислите да набием ли баща ви?-казах замислено.

Джимин-Ама...

Аз-Без ама. Отивай да се оправяш или наистина ще те набия.-казах сериозно.

Той извъртя очи и влезе в банята.
Щом чух вратата да се затваря избухнах в смях.

_______________________________________
------------------------------------------------------------
Часа е 17:30.

Всички бяхме в хола и гледахме телевизия.

Кака-Хайде момичета трябва да се приготвим за довечера.

Качихме се в стаята ми.

Аз-Аз какво ли ще облека.-казах отчаяно и седнах на леглото.

Мони-Е как какво. Това че си бременна не означава че не можеш да изглеждаш прекрасно.-каза като седна до мен и ме гушна.

Ани-Хайде ще ти намерим какво да облечеш.-каза като ми се усмихна и отиде до гардероба ми.

След доста търсене ми подаде една рокля.

Аз-Сигурна ли си че ще успея да се побера в нея?

Ани-Да ще ти стои чудесно.

Аз-Ами ако не ми е удобно?

Тити-Спокойно бе маме. Виж ся ще вземем други дрехи ако случайно ти стане неудобно и ще се преоблечеш.

Аз-Ем добре така съм съгласна.

Мика-Чудесно сега ставай де се обличаш.

Облякох роклята и ми беше доста удобно с нея. Пък и мисля че изглеждах добре.

Мони-Хайде ела да ти оправим грима.

Щом ме гримира си направих причестака и бях готова.

Момичетата също се приготвиха.