SHE - H.S

1

2019г.  – Ню Йорк                             

Бела

Три години. Три години откакто я няма. Човекът, който обичах с цялото си сърце. Жената, която се лишаваше винаги, за да има за мен, която винаги беше зад гърба ми и ме подкрепяше. Лечението така и не сработи. Всички надежди, които имах станаха на пух и прах. Изпариха се. Света като че ли бе събрал цялата си мръсотия и я беше изсипал върху мен. Но не, това не беше достатъчно. Съдбата имаше други планове за мен. Малко след тази трагедия в живота ми, дойде и поредната такава. Баба – моята упора, моята втора майка, човека на когото разказах за първото си увлечение  и който ме подкрепяше не по малко от мама,също ме напусна. Няма ги. Отидоха си. А заедно с тях си отиде и всяко желание за живот от моя страна. Нямах нищо. Бях напълно сама.
********************************************
  Обикалях коридорите на университета за стотен път и закъснявах с цели двадесет минути. Какво невероятно първо впечатление. Беше първият ми ден тук и още със ставането сутринта се оказа поредният провал в живота ми. Дори не знаех защо се записах да уча. Може би, защото бях прекалено страхлива, за да сложа край на целия този цирк,наречен мой живот и да отида при единствените хора, които обичах и които ме обичаха. Или може би надеждата, която майка ми имаше в мен ме жегваше достатъчно, за да продължа образованието и по някакъв начин живота си.

-„Един ден ще завършиш училище и ще отидеш в някой престижен университет. Единственото, което искам от теб е да не се отказваш от себе си и от живота, които ти е отреден да имаш. Запомни момичето ми -ще бъде трудно ,но живота никога не е бил лесен. Всеки един ден, всички ние се изправяме пред нови предизвикателства. От нас зависи дали ще ги преминем успешно или ще ги предотвратим до следващия ден. Ще падаш, ще ставаш, ще разочароваш и ще бъдеш разочарована.  Но това само и единствено ще те прави по-силна и ще те тегли само напред и нагоре. Ти си борбена и упорита  и мама вярва в теб. Знай че,където и да бъда, винаги ще съм до теб„

Спомена от деня в който ми каза всичко това ме тормозеше вече, повече от месец. Дълбоко в себе си знаех, че не исках да я разочаровам. Трябваше да живея този живот и за двете ни.Доколкото е възможно това. Все още помня как се бореше със зъби и нокти само, за да ме приемат в началното училище. Но нея сега я няма. Няма кой да се бори за мен. Няма кой да ме подкрепя. Нямам си никого.