SHE - H.S

73

Бела

Бавно отворих очи. В първият момент не бях сигурна къде се намирах, какво се беше случило. Лежах върху дясната страна на тялото си. Всичко до което погледът ми достигна беше в бяло. Големият прозорец, пропускаше лунната светлина в стаята. Типичната миризма за медицински център се разби в ноздрите ми. В болница ли бях? Спасени ли бяхме? Хари? Къде беше Хари?

Опитах да се обърна по гръб, но това беше една голяма грешка. Цялата ми кожа пламна и изкрещях от болката, бързо възвръщайки старата си позиция. В умът ми започнаха да изплуват самодоволните усмивки на Лиам, Джош и баща ми. Разказът за това как Хари е измъчвал бащата на Лиам преди да го убие.

"Залял си половината му тяло с киселина..." - думите на кафявоокият се повтаряха в главата ми отново и отново.

Цялото ми тяло се скова. Стиснах здраво очи, отказвайки да приема това, което ми бяха причинили. Заповдига ми се.

-Белс.-мекият глас на Бри се разнесе зад мен.

-Хей.-Дейзи също се обади.

И двете пристъпиха пред мен, а от очите ми закапаха сълзи.

-Всичко свърши. Вече си в безопасност.-Бриана положи ръката си върху главата ми, но веднага се отдръпнах.

Не исках никой да ме докосва. Не още. Отказвах да ги погледна.

-Можем да останем при теб в стаята, ако иск...

-Вървете си.-прекъснах червенокоската, почти шепнешком.

-Белс...

-Оставете ме.-ридание се откъсна от гърлото ми.-Моля ви..-отново стиснах здраво очи. Имах чувството, че се задушавам.

-Ще бъдем отвън. Повикай ни, ако имаш нужда от нещо.-Дейзи първа проговори.

-Но...-Бри се опита да протестира.

-Нека да я оставим за малко, хайде.

************************************

Не знам колко време беше минало, но аз все още не помръдвах от мястото си. Бузите на лицето ми бяха изпръхнали и чувствах засъхналите сълзи по тях.

Отвън се разнесе обратно броене, подсвирквания и радостни възгласи. След секунди цялото небе пред мен се озари в шарена заря. Нова Година! Нима бяхме стояли затворени пет дни?

Вратата зад мен отново се отвори и затвори. На всеки половин час някой идваше да ме проверява. Бри, Дейзи, Зейн или Луи. Единственото, което правех бе да затворя очи и напълно да игнорирам въпросите им дали имам нужда от нещо и дали обезболяващото е спряло да действа. Не исках да говоря с никого. Не исках да срещам съжалителните им погледи. Нямаше да го понеса.