SHE - H.S

57

Неутрална гледна точка

-Добре, ако не ние сме най-големите врагове и хората, който най-много мразят Хари, то кой тогава е този потаен човек? –Джош запали от джойнта си, тупвайки на дивана.

-Цял ден бяхме там. Кой и как по шибаните дяволи се е промъкнал и е сменил флашките?-Лиам обикаляше нервно напред-назад.

-Най-големият ни проблем в момента е, че ние въобще не разбрахме за кръвната връзка между Хари и Доминик. Та той му е баща? Как сме пропуснали това? Колко още неща има, които не виждаме, по дяволите?-жената отпиваше от чашата уиски, а злобни искри проблясваха в очите й.-Толкова години Десмънд се е грижил за този мухльо, а дори не му е бил син.-стисна устни в права линия.

-Мисля че трябва да проучим какво се случва. Ако хората на пазара разберат това, ще погнат Стайлс, много преди ние да го направим.-Андрю Смит потропваше нервно с крак. Планът не беше такъв и той не беше никак доволен от развиващите се събития. Имаше и трети човек. Не бяха сигурни дали беше само един или бяха повече, а това не беше никак добре.

-Новооткритият му баща няма да позволи и косъм на падне от главата му.-Лиам направи погнусена гримаса, стискайки юмрук.-Сега разбирам защо Доминик имаше специално отношение към него. Как не се досетих да проуча нещата навреме?

-Ако обединим сили с този човек или тези хора, мисля че веднъж завинаги ще го довършим.-Джош стана, вадейки бутилка вода от хладилника.

-Докато не разберем какво се случва стопираме плана.-жената погледна към Лиам.-А ти се ослушвай и за най-малката подробност в къщата.

-Така или иначе планът ни е стопиран. Ако бяхме действали навреме, нямаше да седим тук сега и да обсъждаме всичко това.-троснато отговори той.

-Внимавай с тона.-просъска към него кафявооката жена.-Всеки да се залавя със задълженията си.-обърна гръб на тримата мъже и напусна големият хол.

Бела

Тялото ми усещаше както топлина и уют, така и лека щипеща болка на някой места. Отворих бавно очи, срещайки ги с тревисто зелени такива. Хари ме държеше в прегръдките си, наблюдавайки ме в захлас. Отново беше спуснал пердетата пред очите си, което ми пречеше да разбера какво чувства и мисли. Бяха празни.

-Добро утро.-казах тихо, без да отделям погледа си от неговият.

Той се пресегна, погалвайки ме леко по бузата с опакото на ръката си, след което отмести част от косата ми, оголвайки вратът. Сви вежди и веднага се отдръпна.