SHE - H.S

44

Хари

Беше вторник. Времето - мрачно и студено. След няколко дни щеше да бъде Коледа. Бях седнал на стъпалата пред училището, подпрял ръце на коленете си. Якето ми вече беше прекалено малко и почти не ме предпазваше от студа, който безпроблемно нахлуваше в тялото ми. Надявах се тази Коледа да получех ново.Потреперих, но продължих да чакам. Сестра ми все още я нямаше. Тя беше с три години по-голяма от мен и винаги се прибирахме заедно от училище. Навън започваше да се смрачава, но нея все още я нямаше.

-Какво правиш тук, Хари? Вече трябваше да си вкъщи!-госпожата ми по математика застана до мен. Голямото и дебело палто с което беше облечена, ме накара да потреперя отново. Беше ми толкова студено, а тя най-вероятно не усещаше почти никакъв студ.

-Чакам сестра си.-отговорих й, набутвайки ръцете в джобовете на якето си, но без особен успех, защото бяха прекалено малки.

-Разбрах от другите учители, че майка ти е взела Джема, още преди да започнат часовете сутринта.

-Но как така?-попитах недоумяващо. –Ние дойдохме заедно днес?!

-Не знам миличък, но по-добре се прибирай преди да е станало по-тъмно.-усмихна ми се мило тя и си тръгна.

Свих вежди в объркване. Мама я е взела? Да не би Джема да беше болна? Ами ако й беше станало нещо?

Веднага станах, започвайки да бягам към вкъщи. Мисълта, че нещо можеше да се е случило на по-голямата ми сестра, предизвика сълзи в очите ми. След десет минути вече бях пред къщата ни, която беше потънала в мрак.

Странно – веднага си помислих.

Отключих вратата и първото нещо, което направих бе да отида и да светна лампата. Когато го направих, заварих татко на дивана в ужасно състояние. Защо седеше та тъмно? Къде бяха мама и Джем?

Той държеше някакво шише с лоша течност, която го караше да се държи зле с нас, а още няколко такива празни, бяха разпръснати по целият под. До него имаше някакъв бял лист.

-Т-тате...-започнах с треперещ глас. Къде от страх, къде от студа, който не напускаше тялото ми.