Бела
Както се и предполагаше сънят така и не ме застигна. Беше невъзможно, особено след случката със зеленоокият. Сърцето ми се раздираше от състоянието му и жлъчка се надигаше в гърлото ми при спомена за тъжните му очи и от факта, че така стриктно спазваше моите изисквания да си дадем време.
Копнеех да беше останал тук за през нощта, копнеех да го почувствам отново до себе си. Беше минала само една седмица, а се усещаше като една година. Непрестанно си повтарях, че това ще бъде за доброто и на двама ни. Трябваше да е така. Противоречах си в това отношение, а това беше лошо, много лошо.
Телефонът в ръката ми извибрира, уведомявайки ме, че имам ново съобщение.
-Къде си, мамка му?-Дейзи все така "мила" беше писала в общият чат, който Бри създаде откакто се изнесох от голямата къща.
-Съжалявам, успах се.-побързах да отговоря. Малка лъжа от моя страна, но нямаше никакъв шанс да им разкажа за събитията от по-рано.
След секунди телефона ми започна да звънни.
-Как така си се успала? Знаеш ли какво е да чакаш половин час в една кола с бременна жена, на която и бушуват проклетите хормони? Постоянно й се ядат някакви гадории, в един момент реве, в друг се смее, в трети крещи и се превръща като озверяло животно?-Дейзи изкрещя всичко това на един дъх, карайки ме за секунди да премахна мобилното устройство от ухото си.
-Чувам те, по дяволите.-гласът на Бри също се разнесе, по раздразнен и от на червенокосата.
-Това беше целта.-отвърна й ядно французойката.
-Съжалявам.-казах предпазливо, излизайки от апартамента.-Вече съм в коридора. До няколко секунди и съм при вас.
-Дължиш ми голяма доза кофеин.
-Дадено.-усмихнах се и затворих телефона.
Когато се насочих към асансьорите, тялото ми се сблъска в нечие друго, карайки ме да залепя гърбът си за вратата и да изпискам от уплах.
-Добро утро.-Лео, съседът, който не трябваше да изглежда толкова добре в черната си риза и панталон, ми се усмихна.-Не исках да те изплаша, извинявай.
Сърцето ми продължаваше да бие прекалено бързо. Кога беше излязъл и как не го видях или чух по-рано?
YOU ARE READING
SHE - H.S
FanfictionТя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение. Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешникови...