SHE - H.S

35

Неутрална гледна точка

Бела и Хари се бяха вкопчили един в друг, сякаш всеки момент някой щеше да дойде и да ги раздели, да развали момента им. Тя беше заровила пръсти в къдриците му, скубейки ги леко, а той вече беше започнал да съблича и двамата. Не отделяха устните си, водеха борба за надмощие с езиците си. Зеленоокият положи чернокосото момиче на леглото, леко отдръпвайки се. Огледа я отгоре до долу. Наслаждаваше се на прекрасното й тяло.

-Моя.-прошепна той, заравяйки устни във врата й. Бела наддаде стон от удоволствие.

-Х-хари...-гласът й трепереше.

-Прекрасна си. Не мога да ти се наситя.-продължаваше да шепне, опипвайки всяко едно кътче от тялото й с устните си.

Къдравият леко се изправи, вадейки пакетче от джоба на джинсите си, които отдавна бяха захвърлени на пода.

-Искам да знам, че си сигурна в това.-погледна я право в очите, търсейки одобрението й. Тя кимна,но това не му беше никак достатъчно. Искаше да го чуе. Да разбере по гласът й, че и тя го желаеше, колкото и той нея.

-С думи, Бела.-изръмжа той  нетърпелив.

-Сигурна съм...моля те.-провлачено изрече тя. Никога не беше по-сигурна  в живота си. Искаше го тук и сега. Можеше да съжалява в бъдеще, но това в момента никак не я интересуваше.  Толкова желаеше този мъж, че чак болеше.

-Ще бъда нежен, обещавам.-погали я по лицето и с един тласък вече беше в нея.

Един месец по-рано

Бела

Изстрелите започнаха да се чуват навсякъде около мен. Прозорците бяха изпочупени един по един. Писъците на момичетата отекнаха навсякъде. Крясъците на момчетата също.Усетих тежко тяло върху своето, което ме повали на земята.

-Луи, подземието. Веднага.-мисля, че Зейн изкрещя това. Докато се усетя, човекът,който ме беше повалил, ме хвана за ръката и ме задърпа нанякъде, продължавайки да ме предпазва с тялото си. Хари. Това беше Хари.

-Мамка му.-изруга той, продължавайки да подтичва, държейки ме здраво, а когато се осмелих да погледна към него, видях как рамото му кървеше. Бяха го улучили.

-Хари...-изкрещях в  паника.

Той не отговори. Стисна ме още по-здраво, следвайки момчетата, които бяха пред нас, към някаква врата в коридора, която виждах за първи  път. Лиам я отвори и всички влязохме вътре към  друг коридор, който беше тъмен, и имаше стълби, които водеха надолу.