SHE - H.S

64

Бела

Вечерта мина толкова хаотично. Хари не се появи на вечеря, както и през остатъка от вечерта. Едва се сдържах да не рухна пред всички.

Винаги ли щеше да бъде така? Когато нещата уж бяха потръгнали и изведнъж получавахме силен и болезнен шамар, сякаш връщайки ни в реалността, която не искахме да приемем.

Лежах в леглото на бившата ми стая, гледайки в една точка. Чувствах се смазана психически. Хари не ми вярваше. Както каза Доминик – никой не е забравил чия кръв тече във вените ми. Някъде дълбоко в себе си зеленоокият вярваше, че съм способна на долните неща, които баща ми е правил. Усещах го, а от това болеше. Много. Мисля, че се бях доказала както пред него, така и пред всички останали. Аз не бях Андрю Смит.

Отварянето на вратата ме накара да затворя бързо очи. Наострих слухът си. Леки стъпки започнаха да се приближават към мен. Познат цигарен дим, мента, парфюмът...Хари. Приклекна до мен, доближавайки лицето си към моето.

-Знам, че не спиш.-прошепна.-Погледни ме, принцесо.

Отказвах да го направя. Погледнех ли го щях да се размекна.

-Няма да легна в онова легло без теб.

Продължавах да държа очите си затворени.

-Съжалявам. Моля те, погледни ме.-звучеше измъчено.

Не отваряй очи. Не отваряй очи. По дяволите Бела, не отваряй очи!

Постоя още малко, след което излезе от стаята. Когато чух затварянето на вратата, лицето ми веднага се обля в сълзи. Станах, отваряйки прозореца, за да си поема глътките въздух, които сякаш бяха заседнали в дробовете ми. Шумно ридание се изтръгна от гърдите ми, карайки ме веднага да поставя ръце пред устата си, за да заглуша останалите такива. Цялата треперех, а сълзите не искаха да спират.

На сутринта

Сънят ми се равняваше на час и половина. Нито повече, нито по-малко. Взех бърз душ и облякох удобни, но и в същото време топли дрехи или поне малкото от тези, което не бях пренесла в стаята на Хари. Мислех да се разходя в един от близките паркове. Навън беше все още тъмно, но това нямаше да ме спре по никакъв начин. Ако останех още малко затворена в тази къща щях да експлодирам. Часът беше едва шест сутринта и се надявах никой да не е станал по това време.