SHE - H.S

40

Бела

-Бях забравила колко хубаво е у дома.-Бри затвори очи, вдъхвайки дълбока глътка въздух.

-Не мислиш ли, че преувеличаваш малко?-Дейзи директно я сряза, сядайки на дивана. Русокоската завъртя очи в досада и продължи да се любува на мястото, което вече две години наричаше свой дом.

Бях минали няколко дни и къщата вече беше годна за живеене. Всичко си беше постарому. Сякаш нищо не се беше случвало допреди седмица. Единствената разлика беше в това, че мястото се охраняваше от много хора и имам предвид - наистина много. Това ме плашеше. Ако не беше безопасно, защо по дяволите се връщахме отново?

-Не сте яли нищо от сутринта, а часът минава 12:00, ще направя нещо набързо.-Мо се провикна от кухнята, поглеждайки към всички ни.

-Нас с Бела не ни брой.-Хари се обади, тъкмо прекрачвайки прага на входната врата. Трябваше да даде още инструкции на охранителите и за това се беше забавил.

Погледнах го в недоумение. След онази сутрин в която скапах настроението му почти не сми си говорили. Честно казано, колкото и да не исках, се радвах от този факт. Все още имах някакво странно предчувствие, което не ми даваше мира. Дълбоко в себе си вярвах, че повече няма да ме нарани физически, но...винаги имаше едно огромно НО.

-Вземи си спортни дрехи в някаква чанта и след десет минути слез отново тук.-каза, минавайки покрай мен и се заизкачва към горният етаж. Дори не ми даде възможност да реагирам. Разбира се, пусна заповедта си без да го увърта и се махна. Стиснах ядно ръце в юмруци.

-Гадина.-измънках под носът си, а когато погледнах напред няколко чифта очи бяха втренчени в мен, включително и тези на Морис, която беше подала глава от кухнята. –Е, чухме шефа, по-добре да се оправям.-постарах се сарказмът и раздразнението ми да бъдат видни и се качих в стаята си.

Когато влязох, първото нещо, което ми направи впечатление беше сакът ми.

"А сега трябваше да бъдеш в Ню Йорк и да заживееш живота си отново..."

Когато погледнах към нощното шкафче видях кутия на телефон. Онзи, който Хари ми даде по-рано явно не е издържал на изстрелите. Когато махнах капака, ме посрещна залепена бележка върху екрана.

"Ползвай го разумно. Номерата, които трябва да имаш са там. Не разваляй доверието ми в теб."