SHE - H.S

37

Хари

Кръвта в тялото ми кипеше. Нямах търпение да изляза на ринга и да се бия. Отворих голямата врата, но нямаше никой. Какво по...Зейн каза, че мухльото, който се е престрашил да се бие с мен би трябвало да е вече тук.

-Харолд Едуард Стайлс.-чух зад гърбът си и веднага се обърнах.

Мамка му.

Доминик Стайлс, дами и господа. Чичо ми. Човекът, който ме измъкна от онова блато в Ню Йорк. Човекът, който ме вкара в цялата картинка с мафията. Той беше лидерът. Аз бях наследникът му. Но това беше тайна. Никой не трябваше да знае, че имахме роднинска връзка. Включително и момчетата. Нямаше жена и деца.Аз бях единственото му семейство. Ан също, макар и все още да не разбирах защо я посещава и се грижи за нея.

Беше висок, мускулест, строен и определено петдесет и трите му години не му личаха. Нямаше нищо общо с моят баща. Сякаш нямаха никаква кръвна връзка. Нито външно, нито вътрешно.

По погледът му разбрах, че беше бесен. Разбрал е за нападението. Разбира се...защо въобще се учудвах?

-Как можа да не ми звъннеш, по дяволите?-гласът му беше нисък, но плътен. Беше кръстосал ръце пред гърдите си, а погледът му изпращаше невидими стрелички към мен.

-Ще се справя и сам. Не е нужно да драматизираш толкова.-извъртях очи раздразнено.Той също го направи.

Доминик беше като мое отражение. Приличахме си прекалено много. Понякой път дори, се плашех от приликата помежду ни.

-Осъзнаваш ли на каква опасност си бил изложен? Това не е шега работа. Какво си направил, че се стигна до там, та да нападнат домът ти?

Ядосах се. Той наистина ли ми четеше конско, отново? Все едно чувах онази жена – майка ми, която демонстрираше, че се притеснява за мен, след толкова много години.

-А ти осъзнаваш ли, че сме проклети мафиоти и всеки един скапан ден представлява опасност за нас?!-разкрещях се, размахвайки ръце. Ако не ми беше чичо щях вече да съм го потрошил от бой. Фитила ми в момента се палеше и от най-малкото нещо. Трябваше да удрям, мамка му.

-Внимавай с тона. Не съм някой от приятелчетата ти. Дръж се прилично.-размаха ядно пръст към мен.

Засмях се иронично.

-Какво искаш?-бях директен.

-Да разбера повече за инцидента.-не увърташе и той. Ето това харесвах в него. Беше прям и стреляше без шикалкавения. Поредната ни прилика.