SHE - H.S

62

Бела

-Белс, може ли да вляза?-гласът на Бри се разнесе зад бялата врата.

-Да.-отвърнах, превивайки се отново от болка.

За миг затворих очи.

-Защо не идваш на закус...какво ти е?-побърза да дойде при мен русокоската, след като видя окаяното ми състояние.

Не бях мръдвала от леглото и можех да си представя каква отвратителна картинка бях в момента – черни кръгове под очите, разрошена коса, бледо лице.

-Онзи период от месеца.-измънках и се свих напълно, опитвайки се поне малко да потуша болката.-В някои случаи съм така.

-О боже...защо не ме повика, имам хапчета за това.-тръгна да излиза от стаята, но бързо я спрях.

-При последното ми излизане си купих, но не действат. До вечерта трябва да съм добре.-опитах се да звуча убедително, но лицето ми най-вероятно издаваше всичко, защото блондито сви русите си вежди.

-Да повикаме ли Джош?-седна накрая на леглото.

-Няма нужда. Не ми се случва за първи път. Наистина ще бъда добре, Бри.

-Все пак ще сляза долу и ще ти взема нещо за ядене. Не може да стоиш без да си сложила и хапка в стомаха си. Ами ако пак припаднеш?

-Когато се почувствам по-добре ще дойда. Всичко ще бъде наред. Добре съм.

Всячески се опитвах да не показвам колко всъщност ме болеше. Беше ми омръзнало да ме дундуркат като някое бебе и при най-малкият проблем. Не бях от стъкло, мамка му. Нямаше да се счупя от някакви си крампи.

-С Луи след малко трябва да излизаме. Ще кажа на Мо да дойде при теб.

-Няма нужда.-отвърнах по-остро отколкото ми се искаше.-След малко най-вероятно ще ми се доспи. Няма нужда някой да ме наглежда.

-Добре.-кимна тя.-Знаеш, че се притеснявам и искам да ти е добре, нали?

-Разбира се, и го оценявам. Просто....не съм такава слабачка, за каквато ме смятате.

-Никой не смята това.

-По дяволите.-прошепнах на себе си, отново потръпвайки от болка.

Определено не бях в състояние да водя подобен разговор сега.

-Ако имаш нужда от нещо звънни на мен или Мо.-русокоската дойде до мен, полагайки ръка на рамото ми, а в изражението й се четеше разбиране.