SHE - H.S

11

Бела

Хиляди ледени тръпки преминаха през цялото ми тяло. Как успяваше само чрез поглед да ме накара да се почувствам неудобно и не на място. Очите му бяха толкова неразгадаеми. Толкова далечни, но и в същото време толкова познати.

-Ти какво правиш тук?-попита студено,изкарвайки ме от мислите ми. Гласът му беше леко дрезгав,но в същото време и груб. Гледаше ме с присвити вежди, а  следата от зеленото беше заличена. Кога успя толкова бързо да се ядоса?

Преглътнах, вцепенявайки се на мястото си. Мо наистина ли ми разправяше колко загрижен Хари е бил за мен? Защото освен презрението му, не виждах нищо друго.  Не смеех да отделя погледа си от него,колкото и да се насилвах да го направя. Аз бях като отворена книга за очите му и това както ме влудяваше, така и ме караше да потрепервам от страх. Той виждаше всичките ми чувства, събрани в кафявите ми ириси. Виждаше страхът и болката ми, които всячески се опитвах да залича.

-Хари за какво говориш?-обади се Мо след като аз нямах нужните сили, а и нека не се залъгваме, че нямах и смелостта да кажа каквото и да било. Той отклони погледа си от мен и се изсмя гръмко, карайки ме да искам да потъна вдън земя.

-Вие какво? Да не би да забравихте правилата? Мястото й е горе в стаята, заключена докато аз не реша до кога.-каза, посочвайки с ръка стълбите към горният етаж, а гласът му се покачваше с всяка една дума.-Как въобще си си помислила да излезеш от стаята при положение,че и аз бях в нея?-насочи вниманието си обратно към мен и лицето му отново беше придобило червеният гневен цвят.

-Но Хари тя..-започна Мо, опитвайки се да ме защити, но той й отправи изпепеляващ поглед, карайки я да замълчи веднага.

-С теб и голямата ти уста ще се разправям по-късно, а ти ставай и тръгвай.-дойде до мен, хващайки ме грубо за лакътя, предизвиквайки изсъскване от болка от моя страна. За по-малко от минута се намирахме обратно в стаята на Бри и Луи.

Усетих как и моят гняв започваше да си прокрадва път към мен. Как смееше да се държи така с жената, която го е отгледала и която не спира да го защитава и да вярва, че в него има някакво добро?

-Кой по шибаните дяволи ти е позволил да излизаш от шибаната стая без мое позволение?-разкрещя се право в лицето ми, карайки ме да отстъпя няколко крачки назад и да стисна силно юмруци.