SHE - H.S

5

Свърши. Всичко, което градих с толкова труд, живота който живеех не само за себе си, живота в който аз определях правилата. Срина се, а заедно с него загинаха и последните ми надежди – за едно по-добро бъдеще, за един по-щастлив живот.

Пусках се по течението, незнаейки накъде ще ме отведе то. А исках ли да разбера?    Бях принудена с лека ръка да отпратя всички шансове, които ми бяха предоставени. А имах ли право на избор? Всичко това, цялото това нещо беше просто една игра. Игра в която играех главната роля. Нямаше да има изход за мен, поне не такъв,който да бъде с щастлив завършек. Край. Всичко свърши. Вече бях  птичка в клетка. Несправедливо затворена в място на което не би трябвало да принадлежа, където нямаше да бъда пощадена дори минута. А имах ли право на глас?

Живота ми вече се решаваше от другиго...от друг човек.

Човек... можех ли да кажа, че той е такъв? Имаше ли нещо човешко в него? В очите му, които ме караха да настръхвам и преобръщаха корема ми само като ги погледнех? В красивото му лице или татуираното му тяло? Имаше ли нещо човешко в душата или в сърцето му? А въпросът беше - имаше ли сърце?

-Спри да трепериш и да привличаш внимание.-изсъска грубо в ухото ми, стискайки ме силно за лакътя. Знаеше, че с действията си ми причиняваше болка. Харесваше му.

Бяхме на летището и чакахме да обявят полета за Лондон. Седяхме на една от пейките, гледащи към самолетната писта.

Хората покрай нас се вълнуваха за първия си полет, за мечтаната почивка. Група приятели се бяха събрали в единият ъгъл на помещението и с широки усмивки обсъждаха кое ще е първото нещо, което ще направят, когато самолета кацне на желаното място. Имаше майка, опитваща се да успокои плачещото си дете и мъж, който беше извадил лаптопа си, гледайки съсредоточено в екрана му.И още много като тях.

Хора, които бяха свободни. Щастливи или не, те бяха свободни.

И аз. Стоейки и гледайки към всички тях. Копнееща за тази глътка свобода, която нямаше да получа никога повече. Болката беше изгаряща. Боли повече от насиненото ми тяло. Тя е вътре в мен...задушава ме.

Какво щеше да стане, ако беше тук мамо? Може би нещата сега щяха да са различни?! Кой знае? Но теб те няма. Сама съм...отново. Усещам липсата ти по-силно от всякога. Не можах мамо. Не спазих обещанието си. Не можах да изживея вторият си живот и за двете ни. Съсипах този шанс. А бях толкова близко до реализирането на всичко за което ме беше помолила. Съжалявам мамо.