SHE - H.S

69

Бела

Главата ми пулсираше. Ръцете и краката ми бяха изтръпнали. Не помнех дивана на Лео да е бил чак толкова неудобен. Опитах да се протегна, но крайниците ми отказваха да помръднат. Отворих рязко очи, но всичко беше потънало в тъмнина. Имах превръзка, която ми пречеше да прогледна. Сърцето ми започна да бие по-бързо, а паниката скорострелно се разпростря из цялото ми тяло. Спомените от по-рано нахлуха в главата ми. По дяволите! Бях завързана. Не знаех къде се намирам, дали съм сама.

Добре, Бела. Дишай-издишай.

Опитах отново да помръдна, но не стигах дори до някакво минимално движение. Наострих слухът си в опит да чуя нещо, но това така и не се получи.

-Забавно е.-гръмък глас прокънтя някъде около мен, карайки ме да стегна цялото си тяло и да задържа въздух. –Толкова беззащитна и уплашена.

Този глас...

-Л-лиам.-заекнах изричайки името му, което излезе по-скоро като шепот.

-Знаех, че ще се превърнеш в пречка още от първият ден, когато той видя снимката ти и цялото му изражение се промени. Но не подозирах, че нещата ще стигнат толкова далеч. Ти се оказа много важна за Стайлс. Оказа се по-важна дори и от Клара. А тя беше всичко за него.

Какво се случваше, по дяволите? Какви ми ги приказваше?
-Лиам...ако това е някаква шега, не е забавно. Би ли ме развързал?-опитах да запазя целият си самоконтрол и да говоря нормално.

Той само се изсмя. След което дочух стъпките му, които се приближиха към мен и само след секунди, очите ми се срещнаха с неговите такива. Но бяха различни. Кафявото беше заличено от черно. Имаше нещо плашещо и не на място в погледът му. Изтръпнах.

-Бела, Бела, Бела...-започна да се смее като побъркан, но бързо смръщи вежди обръщайки се към мен и удряйки дясната буза на лицето ми.

Извърнах глава от силата, с която ме удари и стиснах здраво очи. Хвана челюстта ми, принуждавайки ме да застана лице в лице с него.

-Ще се забавляваме много с теб, малка кучко.-изсъска и рязко ме пусна.

Главата ми все още не можеше да проумее какво се случва. В умът ми беше пълна каша.

Нямах силите да отворя уста и да го попитам каквото и да било. Чувствах се странно замаяна, а устата ми започна да тръпне. Нещо ставаше. Капки пот започнаха да избиват по челото ми.