SHE - H.S

60

Бела

Пронизващите слънчеви лъчи ме накараха да отворя очи. Чувствах тежест и топлина, а когато погледнах към лявата страна до мен, се усмихнах. Хари ме беше обвил здраво в прегръдките си. Устните му бяха леко разтворени, а страните на лицето му червени. След бурният остатък от нощта, който продължи четири часа, и двамата заспахме изморени, задъхани и задоволени. Бях безкрайно щастлива, че успя да заспи и събираше така нужната доза сън и почивка.Хубавото също беше, че нямаше и кошмари този път.

Повдигнах леко ръката му, колкото да се измъкна от леглото. Надявах се да не го събудя.Часът беше едва осем и тридесет и не исках да го будя. А колкото до мен – просто преливах от енергия, за кратките ми два часа сън. Той измърмори нещо неразбиращо в просъница, след което изпуфтя и обгърна възглавницата ми. Засмях се. Грабнах една от белите хавлии в гардероба и отидох да взема душ.

************************

Тридесет минути по-късно вече бях напълно облечена, а все още влажната ми коса се спускаше малко под раменете ми, започвайки да образува естественият си вълнист обем. Усещах лека болка между бедрата си, но при спомена какво правихме снощи, се убеждавах за стотен път, че си заслужава.

Слязох долу, включвайки устройството за климатиците, което беше свързано за всички стаи и се намираше до входната врата. Беше почти началото на декември, а слънцето подвеждаше за температурите навън и вътре. След няколко минути целият хол потъна в приятна топлина. Не можеше да се сравнява с камината, но и това ставаше.

Заприпках към кухнята, готова да покажа и моите готварски умения пред зеленоокият. Отворих хладилника, оглеждайки продуктите в него. Яйца и бекон винаги беше добър избор за закуска. Коремът ми изкъркори при мислите за храна. Извадих каквото ми беше нужно и както се казва "запретнах ръкави", готова за работа.

**************************

Не можех да опиша колко се зарадвах, когато намерих голям поднос, предназначен за ядене в леглото. Наредих двете чини с готовата закуска отгоре, прибори, две чаши прясно изцеден портокалов сок и черното, чисто кафе на къдравият, което го хващах да си прави всяка сутрин преди да излезе, още откакто бях в Лондон. Невероятно беше как такъв дребен факт ми беше направил впечатление още в самото начало, когато единственото, което изпитвах към зеленоокият беше чист гняв и донякъде омраза, която се изпари прекалено бързо и се образува в точно обратното.