SHE - H.S

17

Бела

Как се озовах  отново тук? Първият въпрос, който изникна в главата ми, когато осъзнах къде се намирам. Същата стая потънала в ужасяващият мрак. Същото тягостно усещане. Същата ледена тръпка,преминаваща през цялото ми тяло. Погледнах към себе си, установявайки, че бях с дрехите си от по-рано. Странно, не бяха мокри?! Заоглеждах тъмната стая, преглъщайки заседналата буца в гърлото си. Сърцето ми биеше лудо, а усещането, че нещо щеше да се случи всеки момент не ме напускаше. Потреперих.

-Бела.-същият глас, нейният глас. Нима бях направила това, което нямах смелостта да направя през последните три години? Нима вече бях при нея? Нима успях да сложа край на всичко?

-М-мамо...-казах, поглеждайки към жената, която ме беше родила, а сълзите неволно започнаха да се стичат по лицето ми. За втори път след смъртта й я виждах толкова ясно. Отново беше облечена с непознатата за мен бяла рокля. Усмихнах се и направих няколко крачки към нея, докато тя не ми направи знак да спра. Замръзнах на мястото си. Огледах до болка познатото ми, но и вече прекалено чуждо лице.  Нямаше следа от топлата й усмивка. Всичко беше заменено с болка, разочарование, лек гняв може би?!

-Защо го направи?-попита, а гласът й не беше мек като миналия път. Свъсих вежди неразбираща какво ме пита.-Как можа да го направиш? Нали ми обеща, че ще продължиш напред и никога няма да се отказваш?

-Аз...

-Ти ме разочарова толкова много. Нима искаш живота ти да завърши по този нелеп начин? –гласът й потрепери. –Не искаш ли да продължиш образованието си, да създадеш семейство?-прекъсна ме тя, а по бледото й лице започнаха да се спускат сълзи.

Изпълних се с ярост. Стиснах юмруци, стараейки се да не се развикам насреща й.

-Разочарована си от мен?-попитах недоумяващо. - Направих всичко,за да продължа напред. Живях живота който ти ми отреди, който ти желаеше да изживея. Дадох всичко от себе си да не те разочаровам, дори и тук, на този свят.-почти изкрещях, размахвайки ръце.

Тя започна да се смее. Не разбирам. Не така помнех майка си.

-О, ти си мислиш, че вече си при мен и баба си?

Погледнах я объркано. Не бях ли?

-Слънчице...-започна тя, поемайки си дълбоко въздух.-Никога не бих ти позволила толкова рано да напуснеш света на който принадлежиш. Никога не бих допуснала да не изживееш живота си до край. Никога не бих...