SHE - H.S

71

Бела

Колко време беше минало? Ден? Два? Три? Останалите дали бяха разбрали какво се беше случило? Дали ни търсиха?

Взирах се в отпуснатото тяло на Хари, което стоеше срещу мен, а на мястото на засъхналите сълзи по бузите ми, се появиха нови. След като Морис заби спринцовка в ръката му, той бързо загуби съзнание, а Лиам и Джош го завързаха на стол, като същото направиха и с мен. Единствената разлика беше, че бяха завързали крайниците му с някакви кабели по които мигаха светлинки в зелен цвят, а мен с обикновени дебели кафяви въжета.

Не знам какво му инжектираха, но то го караше да трепери, да се поти и да говори в сънят си – или по-скоро в кошмарите си. Сърцето ми падна в краката при пряката гледка на обезобразеното му тяло.

Безпомощността ме убиваше. Не давах пет пари за това, което ми причиниха. В мислите ми беше само и единствено зеленоокият. Те щяха да го убият. Бях ги чула. Независимо дали щяха да ме пощадят или не, те щяха да го убият.

Тялото му се размърда отново, но този път отвори очи, като в същото време светлинките по кабелите станаха червени.

Странно.

-Хари.-изхлипах, опитвайки се да помръдна, но отново без никакъв резултат. Въжетата с които бяха завързани краката и ръцете ми бяха прекалено стегнати, впиващи се в кожата ми и причинявайки ми болка.

-Принцесо...-излезе като шепот от устните му. Опита да се раздвижи, но при най-малкото помръдване на тялото му, през кабелите, с които беше завързан премина ток, който го накара да затвори очи и да присвие вежди.

Какво?

-Не мърдай.-изкрещях бързо в паника. –Недей.-изплаках.-Това не са въжета, а кабели.-осъзнах случващото се прекалено късно.

Той отново отвори очи, срещайки ги с моите.

-Д-добре ли си?-попита, а по челото му беше започнало да избива пот.

-Добре съм.-побързах да отговоря.-Добре съм.-прошепнах, опитвайки да спра сълзите си, но те сякаш се засилиха.

-Недей, принцесо.-гледаше ме право в очите, с онзи неразгадаем за околните поглед.-Ще те измъкна от тук. Чуваш ли ме? Всичко това ще свърши, обещавам ти. Найл и останалите вече ни търсят.

Поклатих глава. Щяхме ли наистина да се измъкнем от тук? Нищо не зависеше от него в този момент? Какво, ако момчетата не ни откриеха навреме? Как щеше да приключи всичко?