SHE - H.S

55

Една седмица по-късно

Бела

Една седмица изпълнена с толкова много щастие и усмивки. Никога не бих и предполагала, че щях да ги открия тук – в Лондон, в тази къща, с Хари.  Сякаш нищо лошо до сега не се беше случвало.

Ходихме на кино като нормални хора, разхождахме се всеки ден, вечер  всички се събирахме в хола и гледахме филми докато  не заспивахме по земята и дивана, с Хари отново посетихме караваната на Джо, също така карахме колелета в един от парковете.  Виждах всичко през розови очила и продължавах да го правя. Но винаги имаше едно затънтено кътче в мен, което ми шепнеше, че всичко това няма да продължи дълго.

Разказах почти целият си живот на зеленоокият и то с лекота, с  която не предполагах, че мога да го направя. Имах чувството,че мога да му разкрия всичко, без да бъда упреквана или съжалявана. Получавах изключително голямо разбиране и сила от него, макар той дори и да не подозираше за това. Уви, след единствените два въпроса, които го бях попитала, когато бяхме в парка, той не ми сподели нищо повече. Личеше си, че му беше безкрайно трудно да говори за живота си. Просто седеше и ме слушаше в захлас, а израженията на лицето му показваха, че попиваше всяка една дума, която изричах, изживяваше всеки един спомен с мен.

Може би ми нямаше достатъчно доверие, за да се разкрие пред мен? – този въпрос не спираше да ме гложди. Не знаех. Но от малкото споделено знаех, че не искам да го притискам. Ако искаше да се отвори пред мен, щеше да го направи рано или късно, вярвах, бях странно сигурна в това.

Нямаше напрежение, нерви или разтърсващи събития. Бях като в някаква приказка, но честно казано много се плашех от това. Нещата отново се случваха прекалено бързо. Какво, ако това пак се превърнеше в затишие пред буря?

Вибрирането на телефона до мен, ме разтърси от мислите ми. Протегнах се до нощното шкафче, за да го взема. Часът беше едва 8:30 сутринта, а аз все още не можех да се насиля да стана от леглото.  С Хари си легнахме заедно, но когато се събудих него отново го нямаше. Като всяка една сутрин през последната седмица. Сърцето ми се раздираше заради проблемът му със сънят. Толкова много исках да му помогна, но в случая бях тотално безсилна.

Като заговорихме за вълка:

-"Прави това, което ти казват Бриана и Дейзи, без да задаваш тоновете си  въпроси. Ще се видим довечера." –Х.