SHE - H.S

7

Бела

Стоях и не вярвах на очите си. Сестра Морис стоеше срещу мен, отвръщайки на шокираният ми поглед. Какво по....

-Белс, добре ли си?-веднага прихна Бриана, изкарвайки ме от шока в който бях попаднала.-Ела насам и внимавай да не се порежеш.-хвана ме за ръката и ме задърпа към масата,а аз все още не проронвах и дума.

-Съжалявам...не знам как стана.-измърморих и побягнах към стаята, която беше предназначена за мен, затваряйки бързо вратата и плъзгайки се по нея. Да не халюцинирам? Това същата жена от университета ли беше? Какво правеше тук и какво общо имаше тя с Хари и останалите?

-Бела, добре ли си?-притесненият глас на Бри отново прокънтя. Почука на врата,но отговор от моя страна така и не последва.-Наистина се притеснявам. Какво ти стана изведнъж? Поне ми кажи нещо колкото да знам,че си жива и ме чуваш.

Поех дълбока глътка въздух и се изправих, отваряйки бялата врата. Бриана недочака втора покана и веднага нахлу в стаята, обгръщайки ме в голяма мечешка прегръдка.

-Слава богу, добре си.-отдъхна си и се отдели от мен.-Какво се случи така изведнъж долу?

-За миг ми причерня, но сега съм добре. Не преувеличавай толкова.-казах и седнах на леглото.

-Стресна ме, това е всичко.-каза и се замисли,след което явно се реши да говори и продължи.- Просто...след като Хари ти е причинил всичко това...-огледа покритото ми с дрехи тяло и не посмя да продължи изречението си. Веднага ми стана ясно какво и се въртеше в русата й главица.

-Все още съм с всичкия си.-казах леко раздразнено и скръстих ръце пред гърдите си. Не аз съм лудата в случая, а зеленоокия,нейният приятел и останалите от „бандата" им.

-Не исках да прозвучи така.-дойде до мен и сложи ръка на рамото ми, при което изсъсках от болка.

-Боже, толкова много съжалявам.-паникьоса се и веднага отдели ръката си от мен.

-Физическата болка не е чак толкова болезнена, колкото тази вътре в мен.-казах тихо, свеждайки поглед. Тя седна до мен и стояхме може би около пет минути в пълно мълчание. Радвах се, че не ме притискаше и не ми говореше съжалителни думи. Не се нуждаех от съжалението на никога в тази къща.

-Тази...госпожа Морис. Тя...от кога работи тук?-попитах разчупвайки тишината. Исках отговори, а за краткият ми престой тук разбрах, че само и единствено Бриана би ми помогнала в откриването им. Е,поне за съществените неща. Другото оставаше все още една огромна загадка.