SHE - H.S

32

Бела

Петък вечер. Времето се изниза толкова бързо. Зейн и Дейзи дойдоха рано сутринта в сряда. Запознанството ми с нея премина повече от добре. Бри беше права, паснахме си идеално и бих казала, че станахме страхотно трио.  Всички си бяха в къщата през повечето време, с изключение на Хари, който спря вече и да се прибира. А аз? Е, аз не бях сигурна дали бях доволна от това или точно обратното?!

Новината, че страда от инсомния все още не ми даваше никаква мира. Морис каза, че лекарствата не му влияели. Дали сега спеше? Или прекарваше поредната си безсънна нощ? Ами, ако отново сънуваше кошмари? Сърцето ми се късаше при тази мисъл, колкото и да си повтарях, че той заслужаваше всичко, което му се случваше.

-Бела, още ли не си готова?-Бри се провикна и след секунди отвори врата на стаята ми, буквално нахлувайки като на пожар. Косата й беше наполовина навита с машата, държеше няколко рокли в ръцете си,а на лицето й имаше разтревожено изражение.

-Не мога да повярвам!-изпуфтя и извъртя очи.-Вие с Луи сте най-бавните хора, които познавам. Буквално. Как може още дори да не си започнала да се гримираш?-възкликна изумено и продължи да говори.-И Луи... колко пъти му казах да става и да се оправя, но не...глупавата му футболна игра е по-важна. Ами Найл? Какво да кажа за него, как е възможно да върви и да омита всичко пред себе си. –спря да си поеме дъх и отново продължи, без дори да ме остави да пророня и дума.-Дейзи ми постави една единствена задачка, Бела. Една проста задача...-сви палеца и показалеца си, показвайки колко „незначителна" за нея е поверената й задача.-...а какво прави блондито? Изяде повече от половината мъфини, за  които червенокосата задължително ме предупреди да не попадат в неговите ръце. Ами Зейн...не мога да повярвам, че му се връзва на ума и също започна да яде от тях.

-Бри...-отидох до нея, хващайки я леко за раменете, но тя отново продължи да си дрънка нейните работи.-Бри....Бриана!-повиших тон и тя веднага млъкна. Добре, така наистина е по-добре.

-Какво?-попита така, сякаш допреди секунди не откачаше за глупости. Буквално.

-Може ли да се успокоиш малко? Сякаш ти си рожденичката. А и има още четири часа до купона.

-Повярвай, четири часа, с тези хора в къщата не стигат. Всички трябва да сме готови минимум два часа преди всичко. Знаеш ли, че миналата година Луи закъсня за собственият си рожден ден, ами, когато преди няколко месеца Зейн...