SHE - H.S

22

Бела

-Добро утро.-поздравих Морис и Бри, които приготвяха закуската. Часът беше едва 08:20 и в къщата беше все още тихо. Изпитвах ужасно главоболие и се чувствах като парцал, по простата причина, че предната нощ не бях мигнала. Мислите за Хари не ми дадоха и миг покой.

-Добро утро.-поздравиха и двете в един глас.

-Да ви помогна с нещо?-попитах, започвайки да се суетя между тях, но имах чувството, че просто им се пречках.

-Не, всичко е готово.-каза Мо, обръщайки последната палачинка в тигана.

-Мога да усетя този аромат чак в стаята си.-Найл се появи, следвайки мирисът на палачинките. Всички се засмяхме, защото той беше със затворени очи и просто вървеше с глупавата усмивка на лицето.

-Хайде, вие сядайте докато не са дошли и останалите.-каза Мо, отправяйки поглед към Найл, предизвиквайки отново нашият смях и намръщеното изражение на Ни.

Настанихме се на масата и след няколко минути всички се присъединиха към на с изключение на Хари, което вместо да ме успокои, ме напрегна. Не бях никак гладна. Коремът ми беше свит на топка и се чувствах ужасно, но бях принудена да изям поне две палачинки, защото Морис щеше да започне да ми задава въпроси или най-малкото – щеше да се разтревожи, а аз не исках това.

Докато на масата цареше оживен разговор и много смях, осъзнах, че момчетата наистина не са тези за които се представяха. Бяха забавни и мили,с изключение на Лиам, който през цялото време ми хвърляше лоши и неодобрителни погледи.

-Бела.-подхвана Луи и всички затихнаха. Почувствах се неудобно и се свих на мястото си. Ненавиждах вниманието да бъде насочено върху мен,а в момента точно това се случваше.

-Искахме да ти се извиним за действията си.-каза той.

-Нямаме нищо против теб и не искаме да бъдем в лоши отношения.-продължи Зейн, усмихвайки ми се.

-Бихме се радвали, ако приемеш запознанството ни да започне отначало.-Найл ми подаде ръка с очакващ поглед.

Не ми трябваше много, за да реша дали да дам шанс на момчетата. Бриана разказваше винаги добри неща за тях, а Морис безгласно ме молеше да им дам шанс.  Силно се надявах да не си изпатя от това,но вътрешното ми чувство подсказваше, че те не бяха лоши хора. Те не бяха като Хари.