Една седмица по-късно
Бела
-Ревнуваш!
-Не е вярно!
-Напротив. Чете се по очите ти, тялото ти е напрегнато.
-Бри, мисля че бременността не ти се отразява добре.
-Лъжи когото искаш кукличке, но всички забелязахме злобните погледи, които хвърляше върху клетото момиче през цялата вечер.-Дейзи се засмя и ми намигна.
Извъртях очи. Не ревнувах. Защо да ревнувам? Не е като с Хари да сме си някакви.
-Дори не знам защо се съгласих да изляза с вас.-простенах отегчено, заравяйки лице в дланите си.
Беше събота вечер, а Дейзи реши да организира момичешки "купон" с мен и Бри. Уви, темата на разговора бях аз и погледите, които НЕ СЪМ хвърляла на никого предната вечер. Преувеличаваха.
-Стига де, дори Луи ме попита дали наистина това си ти. Каза, че ако си можела да убиваш с поглед то Касиди щяла да е мъртва на секундата.-Бри отпи от безалкохолното си и се изкиска.
Просто чудесно. Продължаваха да ми говорят за прекрасната Касиди с дълги крака и руса дълга коса, която Хари доведе снощи на вечеря. Оказа се, че била стара приятелка на момчетата и колкото често се появявала, толкова често и изчезвала – каквото и да означаваше това.
През цялото време не спря да се навира на зеленоокият, а идиотът нямаше абсолютно нищо против. Ако си бяха наели стая някъде, щяха да ни спестят мъчителните три часа заедно. Естествено след това излязоха, а къдравият се прибра по изгрев слънце. Кой знае какво бяха правили. Целували са се, прегръщали са се, дори...
-Боже, виж й погледа. Тя отново си представя Касиди и Хари заедно.-Дейзи изкрещя над музиката в клуба и чукна чаша с Бри.
-За това ли ме изведохте? Да ми се подигравате?-скръстих ръце пред гърдите си и се огледах наоколо.
Отново бяхме в клубът на Хари, но този път във VIP сепаретата в самият клуб. Пак бяхме отделени, но не и като на горният етаж. Множество хора танцуваха, пиеха, пушеха и просто се наслаждаваха на живота, забравяйки за проблемите си поне за малко. Няколко пъти посегнах към чашата на Дейзи, но знаех, че почнех ли да пия нищо нямаше да завърши добре. Примирих се с две цигари, като на първата се закашлях така, сякаш някой ме беше стиснал за гърлото. Отдавна не бях пушила и това определено си беше оказало влияние. Бри и без алкохол се забавляваше, а Дейзи беше на трета чаша водка и се държеше така сякаш не беше пила нищо, като отново не спираше да танцува. Завиждах им, че можеха да се отпуснат и забавляват без проблем.
YOU ARE READING
SHE - H.S
FanfictionТя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение. Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешникови...