Бела
-Незнаех, че можеш да готвиш!-възкликнах въодушевено, ядейки като прегладняла от пилето с картофи.
Когато дойдохме във вилата, хладилникът беше пълен отгоре до долу за мое огромно учудване. Хари се беше погрижил нищо да не ни липсва и предложи той да сготви този път, с което ме свари напълно неподготвена – не за първи път. Започвах да се питам, дали имаше нещо, което този човек да не умееше да прави и то с такава лекота.
-Ако знаех, че си толкова ящна, щях да сготвя двойна порция за теб.-засмя се.
Изгледах го накриво, а кракът ми бързо намери неговият, ритайки го право в кокалчето.
-Ауч.
-Това е заради голямата ти уста.-изплезих му се.
-Мисля, че трябва да си поговорим относно поведението ти, госпожице Смит.-повдигна вежда.
-А аз мисля, че трябва завинаги да спреш да се шегуваш, защото не ти се отдава, господин Стайлс.
-Кой е казал, че се шегувам?
-Хари.-изписках, мятайки непокътната салфетка до мен, върху него.
Той започна да се смее с глас, а от това се почувствах много добре. Смехът му беше нещото, което ме зареждаше и можех да слушам с часове.
-Смей се по-често,Хари.-казах тихо,поглеждайки го право в очите. Той се протегна, полагайки длан на бузата ми.
-Ти също.-топлота струеше от гласът му.
Продължихме да се храним, докато се шегувахме и закачахме. Когато приключихме, вдигнах масата и измих съдовете, докато зеленоокият наля червено вино в две чаши и седна на дивана пред огромната камина. Беше включил само нощната лампа, а аз бях запалила няколко от свещите, които Бри била настояла да сложи и се настаних до него. Той ме обгърна. Атмосферата беше спокойна, приятна.
Зареях поглед в оранжево-жълтите пламъци пред мен, докато тялото ми се наслаждаваше на топлината им, както и на тази, която ми придаваше тялото на къдравият. Отпих от виното, чудейки се дали да подхвана темата, която ме глождеше последните няколко часа, но бързо се реших. Това беше, може би един от неприятните навици в мен. Исках ли да питам нещо, го правех, дори и напълно да осъзнавах, че ситуацията не е подходяща. Ако исках да кажа нещо, също.
YOU ARE READING
SHE - H.S
FanfictionТя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение. Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешникови...