SHE - H.S

9

Бела

-Толкова много съжалявам миличка.-за пореден път Мо се извиняваше, а искреността в гласът й беше ясно доловима.

След като останахме сами в стаята, тя ми помогна да стана от мястото, което бях заела на пода и почисти раната на устната ми, непропускайки да наругае на няколко пъти причинителят за нея: -Така ли съм го възпитала? Неблагодарник! Ще му покажа аз на него.

Сега лежах, легнала в скута й,опитвайки се да прогоня случилото се преди по-малко от два часа. Мисията невъзможна, разбира се. Гневният поглед на къдравият, нервното състояние в което беше изпаднал, факта, че ми посегна отново.  Всичко това беше запечатано в съзнанието ми и нямаше да бъде заличено до живот.

Какво се очакваше да следва сега? Да ме убие и захвърли в някоя канавка? Честно казано това би било по-добре, отколкото да остана още един ден в една къща с него и физическите му действия с които досъсипваше и без това съсипаната ми психика.

-Ти имаш най-малка вина за всичко това Мо. Моля те, спри да се извиняваш и още повече да се обвиняваш.-казах и сложих ръката си върху нейната, потрепервайки. Вече повече от десет минути усещах страшен студ, който сякаш се беше загнездил в мен и чувствах преминаването на хиляди ледени тръпки през цялото ми тялото, карайки ме неволно да потрепервам. Докато се усетя ,Морис премести главата ми на възглавницата, ставайки от леглото и в рамките на няколко секунди кафявокосата жена изпадна в още по-голяма паника.

-О боже, Бела, та ти гориш!-сложи ръка на челото ми и отвори широко очи.

-Добре съм наисти...-не можах да довърша, а вместо това кихнах, подсмърчайки.

Мамка му. Наистина бях болна. Само това ми липсваше. Съвсем бях изключила, че преди зеленоокият да се появи, се бях запътила при Бри, за да я попитам дали случайно не и се намира хапче за гърло. Преглътнах, усещайки пиперливото усещане и пожара създаващ се вътре в него.

-Не, не си добре. Нещо боли ли те? И не смей да ме лъжеш, защото веднага ще разбера.-размахна палеца си срещу мен, след като видя, че се бях подготвила да и кажа, че всичко е наред.

-Гърлото...и малко главата.-отвърнах и за пореден път се сгуших в суитчъра на Хари, за да си придам нужната топлина, която така и не искаше да достигне до мен. Покрих се с одеялото и се отпуснах, в мекото легло.