SHE - H.S

56

Бела

-Още не мога да повярвам какво се случи?-Дейзи се обади от предната седалка.

-Дори Морис е знаела.-Зейн зави към пресечката за къщата.

-По думите й, Хари е смятал Доминик за свой чичо. Не са казали дори и на нас, че имат някаква кръвна връзка. Макар и сега всички да разбрахме, че е много по-силна от просто чичо и племенник.-Лиам беше седнал до мен и също не пропусна възможност да се обади.

-Но както каза Найл, това е било тайна и е трябвало да остане такава. Никой не е трябвало да разбира, че Хари и Доминик имат каквато и да е кръвна връзка.-Зейн замислено каза. –Някой ги е разкрил и нарочно е пробутал флашката. Трябва да разберем кой, по дяволите беше онзи психясалият с онази маска в клипа?

-Но как се е промъкнал, като вие целият ден бяхте там?-Дейзи го погледна притеснено.

Това наистина беше странно и въпросът й беше много логичен.

-Опасявам се, че лошото тепърва предстои.-Лиам потропваше нервно с крак.-Какво, ако и най-големите ни врагове научат този факт? Ще ни погнат без да се замислят.

Настъпи огромно мълчание след думите ми.

Аз не отроних и дума откакто всички, включително и Хари разбрахме истината. Тревожех се много за зеленоокият. Всички бяха заети да се чудят и питат какво се беше случило и какво бяха разбрали, и като че ли никой не се интересуваше от къдравият. Силно се надявах да си бъде у дома, но беше много малко вероятно.

Мозъкът ми все още не можеше да смели цялата информация. Доминик беше баща на Хари. Това беше тайната, която криеха от него. Но защо? Каква е била целта? Майката на Хари с двамата братя Стайлс ли е била навремето? Кой беше научил истината преди него и я беше разкрил толкова разтърсващо на бял свят?

-Бела, пристигнахме.-Лиам размаха ръка пред лицето ми.-Добре ли си, цялата си пребледняла.

-Добре съм.-надявах се сарказмът в гласът ми да беше ясно доловим. Как се очакваше да бъда добре след всичко?

Влязох в къщата, а в хола бяха останалите, включително и Доминик.

-Някакви новини от Хари?-попитах, обръщайки се по скоро към Найл.

Той поклати отрицателно глава. Въздъхнах, качвайки се в стаята си, но когато отворих вратата се стъписах. Пред леглото имаше подпряно голямо платно на което бях нарисувана аз. Смаях се. Ахнах почти едва чуто. Приближих се, повдигайки картината и оглеждайки я по-обстойно.